185814 статии       |       379 интервюта       |       1521 снимки       |       38128 абоната       |      
USD 1.81347| EUR 1.95583| GBP 2.22633|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигналИранКоронавирус

ГОРЕЩА ТЕМА: МС предлага: Извънредното положение да продължи до 13 май
Размер на шрифта:   

Повечето българи смятат, че образованието ни е некачествено

24 септември 2018, понеделник / 15:15; Коментари: 0
Send to Kindle
Повечето българи смятат, че образованието ни е некачествено

Все повече българи смятат, че качеството на образованието у нас се влошава. Това сочи актуално проучване на „Галъп интернешънъл”.

Констатацията на социолозите е след допитване до 800 души. 63% от тях смятат, че образованието в българските училища се е влошило през последните години. Едва 16 на 100 пък дават положителен отговор. За сравнение – през 2012 г. е проведено аналогично проучване. Така за шест години делът на анкетираните, които смятат, че образованието ни върви към лошо, е нараснал с 15%. На въпрос „Къде препоръчвате на студентите да следват висше?” 41% отговарят „да следват в чужбина”. 38% пък подкрепят висшето образование в България.

Димона Чилингирова все още вярва в българското образование. Ето защо пред нея никога не е стоял изборът в България или в чужбина, разказва репортаж на бТВ. Тя следва „Английска филология” в Алма матер. „Първо, да учиш в чужбина е голяма финансова тежест. И не го намирам за недостатък, че не съм заминала. Мисля, че взех правилното решение”, категорична е тя. 

Студентката смята, че и тук ще натрупа достатъчно знания, за да бъде конкурентоспособна на пазара на труда. „Не мисля, че ако аз искам да се развивам, ще бъда по-малко от човека, който е завършил в чужбина”, смята Димона. Но голяма част от младите българи не мислят като нея.

Атанас Събев завършва право в Харвардския университет миналата година. „Определено мисля, че спечелих много от тази магистратура”, заяви той.  Преди това е учил и в Софийския университет. Разликата в обучението за него е осезаема. „На Запад следването е много практически ориентирано. Това е нещо, което в България го няма. Тук методологията е много стара”, посочи Атанас.

Според Христо Бояджиев  от сдружение „Тук-там” опитът в чужбина не е панацея. „Това не значи, че ние с този опит непременно променяме България, но това е полезен опит и ценна добавка, която една компания, оперираща на международния пазар, много цени”, категоричен е той.

Всяка година между 4 и 6 хиляди българи избират университет на Запад. „Най-популярните държави продължават да бъдат Великобритания, Холандия, Англия, следвани от страни като Дания, Италия, Испания”, изреди Ели Тончева, управител на агенция.

Най-предпочитаните специалности са в сферата на биомедицината и фармакологията, както и инженерните и компютърни специалности.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО