„Блумбърг”: Меркел е права, Гърция да се учи от България

Автор: Илиан Скарлатов, „Блумбърг“; Превод: БГНЕС

Германската канцлерка Ангела Меркел преди дни даде България за пример за фискална стабилност на фона на финансовата криза.

Страната, която продължава да бъде най-бедна в ЕС, не всеки ден е сочена за пример на по-богатите си партньори. Единственият начин да разберем хвалбите на Меркел по адрес на София е да повярваме в твърденията й, че държавите с извънредни разходи ще трябва да затягат коланите, за да се развиват устойчиво.

За българите, ако не за южните им съседи, които Меркел може би имаше предвид, когато говореше за българския пример, хвалбите имат смисъл.

Гърците и българите имат много допирни точки, с изключение на близкото минало. И двете държави бяха под османско владичество, и двете се бориха за независимост и бяха сред най-бедните на континента. Техните пътища се разделиха едва след Втората световна война, когато България бе поставена под крилото на Съветския съюз, а Гърция остана част от Западна Европа. Но след като Атина се включи към ЕС – тогавашната Европейска икономическа общност, страната бе обсипана с пари, докато комунистите в съседство затягаха коланите и преглъщаха тежко.

През 1989 г. съветският блок рухна. Новата българска демокрация бе родена. Но в хазната нямаше пари за нея. Спестяванията на държавата бяха недостатъчни, магазините бяха празни, безработицата бе висока, а инфраструктурата – недоразвита и елементарна. Стагнацията там бе част от ежедневието.

Обрани. И то два пъти.

След дълги години на забавяни реформи, процъфтяващ частен сектор и почти несъществуваща регулация в България дойде хиперинфлацията. Тя заличи всички спестявания на българите отново, с което близо една трета от банките в страната бяха принудени да затворят врати. В резултат левът бе обвързан с германската марка (и по-късно с еврото). На централната банка й бе забранено да отпуска заеми на търговски банки – предпазна мярка, която остава в сила и днес. Международният валутен фонд (МВФ) също така настоя всяка българска банкнота в циркулация да бъде покрита с валутни резерви.

Десетилетието от `89 до `99 бе тежко. Но превърна България в дисциплинирана държава с хора, които спестяват, дори след присъединяването й към Евросъюза през 2007 г.

Да бъдеш беден, разбира се, не е никак забавно. Служителите в частния сектор получават недобри заплати, а пенсионираните се борят за оцеляване с ниски пенсии. Нито една магистрала не е завършена и едва няколко части от столичното метро функционират. Това е цената да не харчиш пари, които не притежаваш, било то на държавно или потребителско равнище.

Но днес България има положителен икономически растеж и втория най-нисък дълг в Европейския съюз (след Естония) – 16% от брутния вътрешен продукт. Освен това има нисък бюджетен дефицит от 2%, въпреки плоския корпоративен и личен данък от едва 10%. Валутните резерви съставляват 6% от БВП. Накратко – държавата има бъдеще.

Гърците обаче са в различно положение. Те харчеха повече, отколкото имат, поне 20 години. След като тамошен служител влезе в държавния сектор, вече не може да бъде освободен от длъжност, получава по 40 дни почивка годишно и получава заплати за 14 месеца, макар че в годината има само 12. В резултат гърците са по-богати. Но начинът им на живот не е устойчив. Дългът им спрямо БВП е 165%, а бюджетният дефицит – 9,1%.

Надценено сирене.

След въвеждането на еврото през 2001 г. гръцкият кабинет не успяваше да контролира цените на дребно, които се утроиха. Традиционната „тиропита“ – пай от сирене, през 2001 г. струваше 30 евроцента. Днес варира около 3 евро. Как е възможно? На колко места на планетата цени скачат десетократно за такъв период от време? Отговорът е прост – вместо да се опита да контролира цените, правителството се фокусира върху това да вдига заплати. А това значеше заеми.

Чужди пари се използваха и за инфраструктурни проекти. Гръцките магистрали са безукорни, пристанищата и атинското метро – същински шедьоври, по-добри и от германските. За Олимпийските игри през 2004 г. Атина бе преобразена напълно. Прогнозите за крайната цена на това спортно събитие сочат, че игрите са стрували на държавата между 6 и 27 млрд. евро. Повече от ясно е за всеки макроикономист, че инфраструктура от подобен мащаб не се гради с БВП като гръцкия, който е грубо казано 300 млрд. евро. Преобладаващата част от парите бяха взети назаем. И Меркел знае много добре, че денят за разчистване на сметките наближава.

Българският пример не е единственият начин за развитие на Гърция. И не означава, че страната трябва да стане бедна. За разлика от България през 90-те, тя има инфраструктура и спестявания, с които нещата ще се развият по-лесно. Затягането на колани ще превърне гръцките държава и нация по-дисциплинирани и ще им изгради навици.

Европа не се справи с финансовата криза по най-добрия начин. Но през последните три години гърците опитваха всячески да винят останалите за собствените си икономически беди.

Ако признаят собствените си грешки, скоро гърците може и да имат устойчиво икономическо развитие. Така вкусните млечни пити може и да се продават отново за 30 евроцента. В противен случай страната ще бъде принудена да напусне семейството на европейската валута.