В античността почти не е имало рак

Случаите на рак, установени при мумиите от античността, са изключително редки, показват данните, събрани от проф. Розали Дейвид и проф. Майкъл Цимерман от университета на Манчестър.

Проучването им на хиляди египетски мумии е установило само един случай на рак сред тях.

Докато търсели доказателства за наличието на рак в погребения от Античността и древните медицински текстове, учените описали само пет случая на тумор, повечето от тях с благоприятен край. Затова и съвсем логично тяхното заключение е, че ракът е бил изключително рядко срещан сред хората в древността. Най-простото обяснение: нямало е нищо в естествената среда, което да го причини.

Затова можем да кажем, че ракът на практика е причинено от поведението на човека заболяване, дължащо се почти изцяло на замърсяването на околната среда и промените в диетата и начина ни на живот.

Древните египтяни били много вещи в употребата на различни билки и вещества за лечение на заболяванията и водели педантично точни бележки за всяка срещната физиологическа аномалия. През следващите векове е имало много светила на медицината, които документирали болестите и тяхното лечение.

Липсата на информация за рака в древната литература потвърждава колко рядко срещан е бил той в онези времена. Но оттогава случаите на рак са нараснали експоненциално, като първото рязко увеличение е от времето на Индустриалната революция. Това е особено валидно за рака при малки деца, което от своя страна доказва, че причината за повишеното разпространение не е просто фактът, че хората вече живеят по-дълго.

Проф. Цимерман и проф. Дейвид са установили, че средната продължителност на живота при изследваните египетски мумии била между 25 и 50 години. Това дава повод на критиците на модерните ракови заболявания да предполагат, че кратката продължителност на живота на хората в древността ги е предпазила от развитието на рак.

Макар че това е статистически вярно, имало е хора в древните Египет и Гърция, които са живели достатъчно дълго, за да развият свързани с възрастта заболявания като атеросклероза и остеопороза. Данни за това има, но никога не се споменава за наличието на рак сред децата, а случаите при възрастни са извънредно редки.

Друг евентуален аргумент срещу тезата на двамата британски учени е, че туморите може да са се дезинтегрирали с вековете, т.е. изчезнали са, което прави невъзможно заключението на проф. Цимерман, че те следва да са по-добре запазени от нормалната тъкан. Неговата хипотеза е, че „в едно древно общество, в което е нямало хирургически интервенции, доказателствата за наличието на рак трябва да останат налични при всички случаи“.

Най-старото описание на случай на рак датира от 3000 г. пр.Хр. в египетски документ, описващ осем случая на предполагаеми тумори на гърдата, които били лекувани с обгаряне. Произходът на думата карцином идва от Хипократ (460-370 г. пр.Хр.), който използвал термините carcinos и carcinoma, за да опише туморите. Гален (130-200 г. сл.Хр.) пък използвал думата oncos (гръцката дума за подуване).

Ракът на гърдата е споменат около 1650 г. от двама холандски лекари, които погрешно заключили, че болестта е заразна. Други записи на случаи на рак на гърдата и други видове тумори не се появяват в следващите 100 години, като първото модерно описание на операция на рак е от известния шотландски хирург Джон Хънтър. Първите случаи на назален рак сред смъркащите емфие са били документирани през 1761 г., ракът на скротума през 1775 г., а болестта на Ходжкин – през 1832 г.

Ракът днес е втората водеща причина за смъртност сред хората веднага след сърдечносъдовите заболявания. За всеки от нас има риск 1:2 да бъде диагностициран с рак през живота си.