ЕК ще наблюдава България и Румъния в отделни доклади

Европейската комисия ще отдели България от Румъния в наблюдението на двете страни по механизма за сътрудничество и оценка.

Това сочат проектите на двата доклада по механизма, чието официално оповестяване предстои в сряда в 14.00 ч. българско време, предаде БТА.

В документа за България е отбелязано, че за пръв път отпада и издаването на два доклада годишно.

След публикуването на документа за България в сряда, следващият ще бъде в края на 2013 г. – т.е. след около 18 месеца.

Досега Комисията издаваше доклади на всеки шест месеца. За разлика от България, Румъния ще получи следващия си доклад в края на тази година, а през следващата година интензитетът на докладите е възможно дори да се увеличи, уточниха за БТА източници от ЕС, пожелали анонимност.

Докладите, които ще бъдат оповестени в сряда, ще обобщят напредъка на двете страни по механизма от неговото въвеждане през 2007 година.

За България се отбелязва, че са налице всички необходими предпоставки за изпълнение на изразените препоръки и се дава време, за да може те да бъдат завършени.

Препоръчва се избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС) с мандат да осъществи цялостна реформа; на нов главен прокурор, който да въведе структурни промени, независимост и вътрешни проверки; попълване на празнотите, според които е възможно осъдени да избегнат изпълнението на наказанието.

Комисията добавя, че в България механизмът е допринесъл сериозно за реформите в страната, макар през петте години на наблюдение да е имало необходимост от външен стимул в осигуряването на стабилността и необратимостта на процесите.

България е на път да постигне целите на механизма, пише в документа. Изминалите пет години показаха, че страната е в състояние да предприеме големи стъпки, когато има ясна политическа посока, коментира ЕК.

Според Комисията, в страната все още е необходимо допълнително гарантиране на независимостта на съдебната система, като се изразява очакване предстоящите избори на нов ВСС, на следващ главен прокурор и на нов председател на Върховния касационен съд да допринесат за преодоляването на тази слабост.

Комисията е критична към възможностите на съдебната власт и прокуратурата да се проверяват и наказват сами, освен под обществен натиск.

Изразена е тревога от отстраняването на председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова.

Според ЕК случаите на забавени дела са свързани с неравномерната натовареност на съставите и това води до „технически нарушения" в неспазването на сроковете, които биват наказвани избирателно.

ЕК пише, че настоящият ВСС е загубил легитимност да представлява съдебната власт.

В доклада се посочва, че през последната година е бил приет законът за отнемане на имущество и се отбелязва, че в този период се наблюдава конфискация в значителни размери.

Комисията отчита, че през 2010 г. се наблюдава сериозно повишение на броя на полицейските разследвания, както и че са предприети дълго отлагани реформи в тази област.

ЕК е записала, че това е довело до спечелването на доверието на европейските партньори в българските правоприлагащи органи.

Същевременно се изразява сериозна загриженост по случаите на поръчкови убийства от 2006 г. насам и малкия брой разкрити и наказани престъпления от подобен характер.

В двата доклада се отчита, че механизмът за сътрудничество е „с отворен край" и ще бъде прилаган, докато изпълнението на целите не достигне задоволителни равнища.

Докладът за Румъния оставя впечатлението, че проблемите на страната са различни от българските и са сходни с тези, наблюдавани в Унгария.

За първи път от въвеждането на механизма към София и Букурещ се предприема различен подход в оценката по механизма, като за Румъния в документа е използвана условната формулировка, че евентуално и тепърва в бъдеще страната би могла да постигне поставените от Брюксел цели.

Комисията изразява тревога от последните събития в държавата и изисква незабавни конкретни действия.

Според ЕК настоящата обстановка показва, че румънските реформи не са необратими и устойчиви.

Румъния трябва да възстанови уважението към върховенството на закона; доверието на европейските партньори може да бъде възстановено, само ако се докаже, че върховенството на закона стои над политическите интереси, пише в документа.