Напредъкът на България е нищожен пред мащаба на престъпността, сочи чернова на евродоклада

Часове преди Европейската комисия да представи 5-годишния мониторингов доклад за Българив в областта на правосъдието вестник „Труд” публикува черновата на документа.

Организираната престъпност си остава фундаментално предизвикателство за България, констатира ЕК, позовавайки се на данни от Европол, според които български престъпни групировки, специализирани основно в трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 членки на ЕС. И това ги прави едни от най-мащабните в Европа.

В политическата част на доклада, където правителството на Бойко Борисов е похвалено, че „напоследък има напредък в сътрудничеството с други членки на ЕС за пресичане на престъпления с презграничен характер", тази информация на пръв поглед е загърбена.

В техническата част обаче пише, че напредъкът - основно обмен на оперативни данни, е нищожен предвид мащаба на организираната престъпност в България.

Но ролята и вниманието зад граница не са толкова страшни, колкото в самата България, където те са „уникални", отбелязва ЕК.

„Тези групировки упражняват значително влияние върху българската икономика - годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1,8 млрд. евро. Това ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции," отчита ЕК в черновата на 5-годишния доклад.

Единствената похвала от Брюксел е за множеството полицейски операции след идването на власт на ГЕРБ.

ЕК констатира обаче, че многото арести не са довели до много дела. Все пак организираната престъпност „бе здраво разклатена, ограничиха се проституцията, трафикът на хора и фалшификациите".

За всичко останало „присъдата" е осъдителна, коментира „Труд” и цитира:

- България инвестира много в подобряването на институционалната и правната рамка за борба с организираната престъпност след 2010 г., но резултатите са ограничени.

- Утрояването на полицейските разследвания до 6000 през 2011 г. не води до убедителни резултати. - Слаба разкриваемост на поръчковите убийства.

- Законови ограничения за ефективността на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура.

- Програмата за защита на свидетели не дава резултати по важни дела.

- Няма контрол на имуществото на висши държавни служители.

Като конкретен пример, че нещата в България не работят, ЕК сочи бягството на Братя Галеви точно преди да бъдат вкарани в затвора.

Брюксел нарича това израз на „систематичните проблеми в налагането на закона".

„Няма политическа настойчивост за идентифициране и отстраняване на причините за този голям провал на системата,” пише в черновата на мониторинговия доклад.

ЕК за пореден път сочи, че по твърде малко важни дела срещу организираната престъпност има присъди. А за последната година по 4 такива процеса обвиняемите бяха оправдани.

Само за 4 от общо 33 поръчкови убийства след 2006 г. са почнали съдебни дела. А от общо 77 „знакови" дела за организирана престъпност, които ЕК наблюдава, едва 16 са приключили с присъди.

В 10 от тях всички или част от обвиняемите са оправдани.

За слабите резултати според Брюксел вина носят и полицията, и прокуратурата, и съдилищата. Голям проблем са оценката и администрирането на доказателствения материал, многото непълни и слаби обвинителни актове, прекаленото уповаване върху косвени доказателства.