Едва 6 осъдителни присъди в България по дела на ОЛАФ

Едва шест са осъдителните присъди в България, които Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е предала на българските власти от 2006 година, става ясно от годишния доклад на службата за 2011 г.

Все още няма съдебни решения по 62% от делата, допълва „Медиапул“. В България има едва 6 осъдителни присъди и 2 оправдателни за последните 6 години по разследвания на ОЛАФ.

Разследващите органи в страната показват значително по-ниска ефективност от колегите си в другите държави в ЕС при постигането на присъди.

Средният процент за ЕС на делата, започнати от ОЛАФ и стигнали до присъда поне на първа инстанция, е 45.7%, докато за българските съд и прокуратура е 37.8%.

Отличниците в това отношение са Финландия (100% от разследванията на ОЛАФ са с присъда), Литва (100%) и Швеция (80%).

За шестте години, засегнати в доклада, Финландия е приключила окончателно с осъдителна присъда 11 от 12-те си случая, Литва също е финиширала по този начин 8 от 9-те си дела за измами с европейски средства.

На този фон статистиката за България отчита, че все още 23 дела (62.2% от всички) са висящи и нямат присъда на първа инстанция, 14 дела очакват крайни присъди, а едва 6 са приключени с окончателен съдебен акт.

Българските разследващи и съдии са много по-бавни и в сравнение с Румъния, която също подлежи на съдебен мониторинг от страна на Брюксел.

Румъния като цяло има много повече случаи на злоупотреби с европейски пари – 225 срещу едва 37 за България.

Румънският съд обаче е приключил окончателно с осъдителни присъди 30 дела, по 4 дела има оправдателни, 128 имат присъди на първа или втора инстанция и едва 97 (43.1%) се водят висящи без присъди.

България има солидно присъствие в нагледните примери от доклада на ОЛАФ за злоупотреби с европейски пари.

От общо два споменати случая единият засяга България. Споменат е скандалът със спряното европейско финансиране за изграждането на сероочистващи инсталации за 5-и и 6-и блок на ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Договорът за построяването на инсталации е подписан през 2008 година, а конкурсът е спечелен от китайско-италианския консорциум „Инсигма-Индреко“. Впоследствие обаче се оказва, че китайската компания е кандидатствала с незаконно използвана френска технология на фирмата „Алстом“, която и сезира Европейската комисия за случая.

Последва спиране на финансирането в размер на 34 милиона евро от ЕК, което доведе и до блокиране на вече договорения заем от 25 милиона евро от Европейската банка за възстановяване и развитие.

България трябваше да връща в бюджета на ЕС 7 милиона евро, които вече бяха изхарчени по проекта.

Страната е спомената и в раздела на доклада, който засяга контрабандата на цигари по източната граница на ЕС.

В общата си оценка за явлението ОЛАФ пише, че фабриките за производство за цигари в региона са един от основните фактори за контрабандата.

Европейската служба оценява като недостатъчно добра комуникацията между оперативните служби в държавите в региона, както и корупцията по границите, която помага на контрабандистите да покрият следите си.

България е спомената като участник в организираната от ОЛАФ среща през юни 2011 година в Букурещ, посветена на проблемите с разпространението на безакцизни цигари.

През февруари миналата година генералният директор на ОЛАФ Джовани Кеслер бе на посещение в България и представи значително по-детайлна картина за мястото на България в статистиката на службата.

От данните стана ясно, че ОЛАФ се занимава основно със сигнали от българската държава.

В периода от 2009 до 2011 година страната неизменно е начело по подадени до ОЛАФ сигнали за злоупотреби с европейски пари.

През 2010 година година сигналите срещу България са 13.1% от всички 705 сигнала, изпратени до ОЛАФ от всички страни от ЕС.