Феновете на Локо Пловдив с кратък урок по морал към играчите

„Без значение срещу кого излизаме на терена, важно е да излезем с чест от битката“

Днес, мястото, в което трябва да ври и кипи, да пее с цяло гърло „Само Локо але“ ще е притихнало, мрачно, тъжно – без глас, без очи. Причина за това си има и тя е, че ние феновете нямаме нужда от обещания за скъпи селекции, скъпи стадиони, купи, титли, легенди /знайни и незнайни/, а просто от мъжка игра, желание и себераздаване. Все неща, които ние не видяхме във „футболистите“ ни вече няколко месеца. Именно затова ще започнем това обръщение с цитат от една от най-любимите песни на българската общественост: „…ако си дал от себе си, не си живял, не си живял напразно…“

Вие, драги ми футболисти, питали ли сте се изобщо някога какво давате на нас феновете? Каква отговорност лежи на плещите ви? Какво представлява вашето отношение към играта? Към фланелката? Към клуба? Какво означавате за нас, хората по трибуните, винаги стоящи зад вас – бедни, богати, млади и стари рамо до рамо? Всички ние, доказалите през годините своята преданост – станала олицетворение на Локомотивския дух? Същият този дух, с който ставаме и лягаме; с който не спим с дни заради радост или тъга в сърцата ни. Същият този дух, с който сме закърмени от деца, живеем и умираме. Същият този дух, с който ще възпитаваме нашите деца и внуци, а те тяхните дълго след като нас ни няма на този свят. Всичко може да простим в името на черно-бялата идея, но бездушие, страх и безотговорно отношение към фланелката НИКОГА!

Останалата част от изявлението прочетете тук