Празнуваме Трифоновден!

На 1 февруари православната църква чества деня на Свети Трифон - един от най-славните светци-лечители. Роден е в гр. Апамия, Мала Азия - област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Когато бил едва 17-годишен, Свети Трифон излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава.

В народния календар Свети Трифон се счита за пазач на лозята. По нов стил се отбелязва на 1 февруари, а по стар - на 14 февруари.

На този ден се изпълняват редица ритуали. Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Готви се и кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слагат питата, кокошката и бъклица с вино.

С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат лозите с донесеното вино. Този ритуал се нарича „зарязване”.

След него всички се събират и избират Царя на лозята. Едва тогава започват тържествата. Царят е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.
  
В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула - диалог между скрития Трифон и друг, който го търси. Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета - плашат ги с брадви и ги наричат: „Ако не раждаш, ще те посека“.

В Неврокопско изкопават дупка в средата на лозето и в нея закопават светена вода - да не пада градушка.

Този ден е празник и на лозарите, градинарите и кръчмарите.

Имен ден имат: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо.