Българите с най-ниски заплати в ЕС, датчаните с най-високи

Средната брутна работна заплата на пълно работно време в България за 2010 г. е най-ниска от всички 27 страни – членки на ЕС.

Българинът е получавал средно за година 4395 евро, което е най-нисък показател в ЕС, докато в Дания тази цифра е била 58 640 евро на година, сочат най-новите данни на Евростат за заплатите и разходите на труд в Евросъюза, предаде БТА.

Сред най-добре заплатените европейци са тези в страни като Германия – средногодишно 42 500 евро, в Белгия – 43 400 евро, в Люксембург – 49 316 евро, в Холандия – 45 215 евро, Финландия и Швеция – по 40 000 евро, и др.

По-добри от българските заплати вземат и в Румъния – 5891 евро, в Литва – 6735 евро, Латвия – 8596 евро, Естония – 9712 евро на година, и др.

България е на дъното и по минимална работна заплата – 138 евро, докато в Румъния тази ставка е 162 евро.

В Люксембург минималната работна заплата е 1800 евро на месец, а в Дания, Холандия, Франция и Белгия минималната работна заплата варира около 1500 евро.

България и Люксембург са в двата края на обхвата и за покупателната способност на европейците – 1495 евро в Люксембург и 272 евро в България.

Средните почасови разходи за труд варират от 40 евро в Швеция, 38 евро в Дания, 37,7 евро в Белгия – до 3,1 евро в България и 4,2 евро в Румъния. Тези цифри включват не само компенсация за служителите, но и разходи за професионално обучение, други разходи, данъци и субсидии, направени или получени от предприятието.

В тази класация Малта е с най-голям дял на разходите, разпределени за заплати - 92 на сто. В Швеция, Франция и Белгия делът за надници и заплати е около 67 на сто.

България заедно с Румъния, Латвия, Литва и Унгария отново е в дъното на ЕС по този показател, като делът на разходите за труд, разпределен за заплати, варира между 5 и 10 на сто.

Делът на служителите, които се считат за лица с ниски доходи, е най-висок в Латвия - 30 на сто. Повече от един на всеки четири служители в България, Румъния и Литва също се отчитат като служители с ниски доходи, показва анализът на Евростат.

Жените са били по-ниско платени от мъжете средно с около 16-17 на сто през 2010 г. в рамките на целия ЕС, отчита още изследването на Евростат.

Най-големи разлики в заплащането между мъжете и жените са били отчетени в Естония, Чехия и Австрия – средно около 25 на сто. Най-малко пропуски по този показател са открити в Словения, Малта, Италия и Белгия.

България заедно с Литва, Португалия, Швеция и Франция се намира в „златното сечение“ по отношение заплащането мъже–жени.

Изследването отчита, че много от жените работят на непълно работно време или по нетипични договори, което може да има отрицателно въздействие върху тяхното заплащане, кариерно развитие, възможности за издигане и пенсии.

ЕС се стреми да насърчи равните възможности, като се предвижда премахване на разликите в заплащането на мъжете и жените, сочи изследването на Евростат.

Стратегия за равенство между жените и мъжете (2010–2015) бе приета от Европейската комисия през септември 2010 г., припомня европейската статистическа агенция.