Доклад: Най-силно засегната от корупцията е Съдебната система в България

Съдебната система в България е най-корумпирана. Това заяви Калин Славов от Асоциация "Прозрачност без граници". Днес от асоциацията представиха данните от Световния корупционен барометър за 2016 година, предаде БГНЕС.

В България най-силно засегнати от корупцията са съдебната система - 42%, парламентът - 41%, данъчните служби - 32%, полицията - 31%, публичната администрация - 31%, местната власт - 29%, бизнесът - 20%, президентът и правителството - 20%, религиозните структури - 18%.

Секторите най-засегнати от корупцията в световен мащаб, според Световния корупционен барометър за 2016 година, са парламент - 31%, публична администрация - 30%, бизнес - 26%, местна власт - 26%, президент и правителство - 25%, данъчни служби - 25%, съдебна система - 24%, полиция - 22%, религиозни институции - 17%.

Корупцията е съизмерима с безработица и престъпността като ключов проблем за решаване. 36% от гражданите от държавите, където е проведено изследването, говорят за корупцията като водещ проблем, обясни Славов.

Плащането на подкупи за дължими публични услуги в България са най-много в сектор здравеопазване - 16%, университетско образование - 15%, пътна полиция - 13%, училищно образование - 7%, социални грижи - 4%, регистрационни служби - 2%.

Славов заяви, че през последната година у нас 17% от анкетираните са платили, когато са имали работа с публични услуги. В Румъния например промяната е най-видна във висшите етажи на властта, докато в административната част все още на всеки трети румънец му се е налагало да плати подкуп.

В България 19% от лица, които са участвали във форма на корупция, са подали сигнал за това. Въпросът е по-нататък в неефективната система за превенция срещу корупцията. Оказва се, че повечето сигнали не са ефективно обработени по една или друга причина.

Защитата е проблем и в целия ЕС. Възможността да бъдат преследвани на работното си място, ако изнесат информация за подкуп, е много голяма. Това е свързано и с манталитета на работа на хората, допълва Славов.

Линка Тонева от Асоциация "Прозрачност без граници" заяви, че подкупите при публични услуги показват висок процент на регионално ниво. Има много хора, които са платили да получат публична услуга, която им се полага.

В ЕС най-корумпиран е сектор здравеопазване и пътната полиция.

От лобистката дейност се оплакват 65% от хората. Богатите хора използват лобизма, за да си решават генерално някои проблеми и 65% от хората са отбелязали, че това е така. У нас 44% от хората са на това мнение. По-нисък е процентът ни спрямо ЕС, но това е на фона на тежките корупционни скандали, свързани с кризата в Испания, Португалия и Кипър. Само 14% от запитаните смятат, че на управленско ниво се взимат правилни и независими решения.

България е на дъното по одобрение на усилията. Само 11% са дали положителна оценка на усилията в мерките за противодействие на корупцията.

Ваня Нушева пък обясни, че в ЕС 45% от хората смятат, че е социално приемливо подаването на сигнал за корупция.

Общите данни показват, че причините хората да не сигнализират за корупция са: 30% страх от последствия, 14% защото е трудно да се докаже, 12% са сигурни, че нищо не може да се направи, 10% нямат мнение по въпроса, 7% не искат да бъдат занимавани, 4% не са готови да подадат сигнал, защото тези които трябва да се борят с корупция са корумпирани.

В България 17% смятат, че нищо не може да се направи, 29% се страхуват от последиците за тях, 22% считат че е трудно да се докаже, 6% считат, че нищо не искат да бъдат въвличани, а 4% не знаят къде и как да подадат сигнал за корупция, 4% смятат, че длъжностните лица също са корумпирани.

Страх от негативни последици за гражданите има и в ЕС, и в България около - 30%. Голяма разлика между страните от ЕС и България има при твърдението, че корупцията е трудно да се докаже, както и при твърдението, че нищо не може да се направи. В България има много по-песимистична представа спрямо общото изследване. Това води до извода, че българските граждани имат песимистична нагласа към противодействието на корупция и причината за това е в липсата на адекватно разследване на корупцията у нас. Остава впечатлението у хората, че корупцията остава ненаказана и не е достатъчно разследвана.

Световният корупционен барометър показва, че 18% от хората смятат, че трябва да се сигнализира срещу корупцията, 20% да се откаже плащане на подкуп, а 27% от анкетираните считат, че обикновените хора не могат да направят нищо, за да противодействат.

У нас 37% от хората считат, че нищо не могат да направят, за да спрат и ограничат корупцията, 10% от българите нямат мнение по въпроса. 25% от българите мислят, че не трябва да се плаща подкуп, а 10% смятат, че е добре да се сигнализира срещу корупцията.