Най-младият писател в ЮАР дава пример на африканските си връстници

Мишел Нкаманкенг е само на седем години, но нейната уравновесеност е също толкова обезоръжаваща колкото и усмивката й, която разкрива колко млечни зъбчета вече е загубила. Малката южноафриканка стана най-младият автор на белетристика, публикуван на Черния континент.

Краткият й роман „В очакване на вълните”, писан тайно с розови и зелени химикалки, става вдъхновение за много други деца в Африка, съобщава БГНЕС.

Мишел разказва историята на Тити – момиченце, омагьосано от океана и огромните му вълни, която американският гигант Амазон оприличава на истински „епичен разказ”, разкриващ вътрешната борба между любовта и страха.

„Брат ми и сестрите ми знаеха, че пиша, защото винаги като идваха в стаята ми, ме питаха какво върша в момента. Помолих ги да не казват на мама и татко. Исках да е изненада”, спомня си Мишел.

И това наистина става изненада, но не очакваната от Мишел. Родителите й са наясно, че тя чете много, но били скептични за желанието й да публикува своя книга.

В оригиналния ръкопис писаните на ръка изречения се нижат на стандартни бели листове, сгънати на две и захванати с телбод, за да приличат на истинска книга.

Майката на Мишел Лоло Нкаманкенг признава, че когато дъщеря й й дала първата си саморъчно написана и оформена книга, тя не я прочела, а я прибрала при речниците. Мишел обаче, не се отказала и не след дълго била готова с втори и трети „том”. „Казах на мама, че ако не погледне сериозно на труда ми, повече нищо няма да напиша”, заплашила авторката.

Година по-късно мечтата й се сбъдва, когато с помощта на родителите си вече е издала на семейни разноски „В очакване на вълните” – лъскаво издание от около 50 страници, редактирано от ръкописа, с весели илюстрации от южноафрикански художник. Майката на Мишел влага 100 000 ранда (6 600 евро), за да публикува и рекламира книгата.

Разказът за това как Тити преодолява страха си от вълните с помощта на семейството си привлича вниманието.

Книгата на Мишел дефилира по рафтовете на книжарниците, авторката дава интервюта и поема ангажименти за участия.

„Честно казано, това е детска книжка, книга, писана от дете…”казва Колин Нотмор – ръководител на колежа „Сейкрид харт” в Йоханесбург.

Нотмор изтъква, че в известен смисъл се гордее повече с това, че Мишел е толкова уверена в себе си, отколкото с това, че е написала роман.

Сияеща от радост, Мишел е лектор пред препълнени класни стаи с ученици и в общински център за деца в неравностойно положение.

Успехът на Мишел дава самочувствие на други деца и им помага да вярват по-силно, че и те могат да постигнат забележителни неща, защото имат пред себе си образец за подражание, изтъква Колин Нортмор.

Седнала на кухненската маса, Мишел привършва домашното си за следващия ден. На корицата на тетрадката-речник е написала „Трябва да науча тези думи и да ги помня, за да мога по-нататък да ги използвам”.

За момента иска да стане педиатър и да продължи да пише и да публикува.