Зам.-министърът на социалната политика: За да се интегрират бежанците, първо трябва да се образоват

Ако нямат квалификация и образование няма как да говорим за реална интеграция на бежанците. Това заяви зам.-министърът на социалната политика Деница Сачева, която участва в работата на комисията по европейските въпроси в НС.

Депутатите бяха заети с представяне, обсъждане и приемане на доклад по предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудова заетост, изискваща висока степен на умения. Народните представители гласуваха с мнозинство промените, пише БГНЕС.

Става дума за Директивата за т.нар. синя карта, т.е. за възможността граждани от трети държави да могат да работят на територията на ЕС или по-точно - имигранти, които биха искали да работят в нашите страни, продължи Сачева. Принципно всички държави-членки, включително и България са съгласни за подобряването на тази Директива, защото не само у нас, но и при другите страни в ЕС се наблюдава недостиг на работна ръка- и от висококвалифицирани специалисти и от по-нискоквалифицирани работници. Ние имаме интерес от тази Директива, но изразяваме и своите резерви. Те се по отношение на заплащането, за да защитим кадрите си у нас и в чужбина, подчерта зам.министърът. С предложенията, които са направени в момента може да се получи дъмпинг на тяхното заплащане, а ние не искаме да позволим това, обърна внимание тя. Имаме резерви и за срока, за който трябва да се издава синята карта. В момента той е от 1 до 4 години, а новото предложение е той да стане 24 г. Ние смятаме, че срокът от 1 до 4 г. по-добре защитава националните ни интереси, смята Сачева.

Хората, които си търсят работа и са по-скоро икономически имигранти по правило разполагат със знания, умения и образование, затова и искат да ги реализират в други държави, продължи тя. При бежанците случаят е по-различен, те представляват сериозен проблем не само за България и успешните модели за интеграция не съществуват дори и в развитите страни. В момента у нас търсим най-точните решения, общините имат много сериозна ключова роля и дебатите продължават, коментира Сачева.

Не са обсъждани нива на заплащане на работниците от трети страни, но те ще бъдат съобразени с националните регламенти, поясни тя. Това означава, че ако висококвалифициран IT специалист пристигне в България и започне да работи за заплата от 5 000 лв., веднъж вече влязъл на нашата територия, той много бързо може да напусне страната ни и да отиде в друга държава в ЕС. По този начин интересите на нашите работодатели не са защитени - те имат нужда от работна ръка, но не и когато тя е транзитираща, отбеляза Сачева. Така че в тази посока се опитваме да защитим интересите си.

По проблема с необходимостта от връщането в страната на млади българи – висококвалифицирани кадри и техните семейства Сачева смята, че този въпрос е по-комплексен и изисква ангажименти от по-високо политическо ниво - на много министерства, на правителството като цяло. Според нея проблемът не е само в заплащането, а е свързан с перспективите на тези хора у нас.