МОН: Това е пътят. Другият път със сигурност не води на никъде

МОН: Това е пътят. Другият път със сигурност не води на никъде
Изтичник: novinite.bg
A A+ A++ A

Приетата на публично обсъждане Наредба за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование на Министерството на образованието и науката (МОН) ще бъде готова за прилагане в учебния план на българските училища до края на тази календарна година. С нея се налага и стандартът за обучението на учениците по теми, свързани с тероризма, корупцията, патриотизма и разрешаването на конфликти. По думите на главения експерт в Дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ (ККР) при МОН Коста Костов стандартът в образованието ни изравнява с развитите държави. „Това е пътят. Другият път със сигурност не води на никъде“, каза той в интервю за novinite.bg.

„Проблемът за антикорупцията и неговото изучаване не е нов за нашата образователна система“, коментира Костов. Този проблем е застъпен в учебния план като часове по свободно избираема подготовка (СИП) от 2000-та година насам, но само за някои училища. Според новата наредба тези проблеми ще се дискутират в Часа на класа. „Сега вече в Часа на класа ще влиза във всички училища и то специално ако говорим за корупцията и превенция на корупцията“, каза още той.

„Много е важно да бъдат въвлечени учениците, независимо дали ще става дума за превенция на корупцията или превенция на насилието, справяне с агресията и конфликтите, или пък за тероризъм и за поведение при терористична заплаха“, коментира Костов.

По думите на главния експерт традицията да се изучават области от сферите за безопасност и защита на населението при бедствия и аварии е дълга. Заложените в наредбата тематични области допълват учебния план и полагат основите на по-добър стандарт на образование.

„Корупцията е поредният проблем за българското общество. Имаме много висок праг на търпимост към корупцията“. Костов каза още, че уменията да се различават корупционните практики са важна част от обучението на подрастващите. „Да се разбере, че корупцията нарушава правата на човека е най-трудната стъпка“.

От Министерството на образованието предвиждат учителите да преминат специализирани курсове, които ще им помогнат да водят Час на класа по новите стандарти. „Ще има специална грижа към учителите, които ще преминават и квалификация във връзка с тези теми. За антикорупция имаме готова методика, но за превенция на тероризма и военно обучение и защита на родината нямаме, но там влизат и специалисти, които са от Министерство на отбраната и въобще хора, които работят в тази посока“, коментира Костов.

В наредбата е упоменато също, че училището има право да кани гост-лектори по отделните теми, но не е задължително. „По някоя от темите е добре да идват външни специалисти. Военното обучение се провежда с присъствие на класния ръководител, но задължително се провежда от външни лектори. Имаме конкретно споразумение с Министерството на отбраната и съответно в съгласие с това споразумение влизат техни представители“.

Костов даде пример с Германия, която прие наскоро обновената концепция за Гражданска защита, в която са записани мерките, които ще бъдат взети в случай на заплаха. „Очевидно е, че няма как която и да е страна в съвременния глобален свят да е откъсната от тази заплаха. България не прави изключение. В съвременния свят проблемът за тероризма, радикализацията и т.н. не може да бъде пренебрегнат по никакъв начин“.

Според главния експерт това е и една от причините да бъде въведена такава дисциплина към Часа на класа. „Имаме обща програма по превенция на тероризъм с ДАНС и други институции и част от разработените там материали ще бъдат използвани и давани за употреба в Часа на класа“, каза още той.

„Училищата трябва да проведат такива часове, но не навсякъде. Все пак има региони, където ще трябва да бъде изпратен човек от областния град, например, и не винаги ще има възможност експертът да окаже своята помощ“, коментира Костов. „Ние се надяваме тази наредба да бъде утвърдена и от Министерството на здравеопазването, когато става въпрос за часове, посветени на здравето на децата“.

Костов увери, че темите на разговор и подготвените материали са съобразени с нуждите на учениците. „В самата наредба е записано, че примерите, които ще се дават, задължително са съобразени с интересите, но и с възрастовите особености на учениците. Хуманитарното право е право, което разглежда мирното население по време на война. Имаше години наред една такава програма, провеждана във всички областни градове само в отделни училища. Там също беше съобразено, защото имаше даден снимков материал за жертви на войната. Едни бяха снимките, които се предлагаха на малките ученици, други бяха снимките, които се предлагаха на гимназисти да речем. Това ще бъде съобразено и тук”, каза още Костов.

По думи на експерта когато става въпрос за тероризъм и терористична заплаха, е добре да има онагледяване, но не е възможно то да бъде еднакво в зависимост от възрастта на учениците.

В часовете, свързани с превенция и справяне с гнева, е предвидено и участие на психолог, който ще има отговорността да опише всички онези явления, свързани с поносимостта на междуличностно и междукултурно на религиозно ниво. „Пак казвам, при всички положения резултатът от това обучение би следвало да бъде едно завишено внимание към проявите на тероризъм, но при всички положения не е увеличаване на тревожността”, коментира Костов.

Малцинствата също са обект на изучаване по новия стандарт. „Тази тема е дадена при по-големите ученици. Разговорите за малцинствени политики изискват все пак едно съзряване на ученика, за да може той да анализира малцинствените политики в неговата страна и въобще малцинствените политики, които се предприемат в другите държави. Това не означава, че проблемите на малцинствата ще бъдат скривани от по-малките ученици”.

Интеркултурното образование от друга страна ще включва в себе си интеррелигиозността. По думите на гл. експерт Костов в този случай става въпрос за религия, която е различна от традиционната в България. „При всички положения, принципите, които са заложени в нашата конституция, в нашето образование, трябва да се следват. Тук не става въпрос за дискриминиране по религиозен признак, но тук много важна ще бъде и ролята на учителя. Много важно е да се отчленява това, което е принципно неприемливо.

За Костов най-лошата религиозна нагласа може да бъде тази, която отрича възможността на другите религии да съществуват и стремежа да лишават тяхното право на изповядване. Тук става въпрос за радикализирана религиозна нагласа, която води до тероризъм.

#здравно #МОН #Коста Костов #стандартът #СИП #тероризъм #терористична заплаха #корупцията #Министерството на образованието #Министерството на отбраната #Германия #Гражданска защита #ДАНС #Министерството на здравеопазването #терористична заплаха

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »