Арх. Банков за тютюневите складове: Това е една добре проиграна схема

Умишленото унищожаване на тютюневите складове, за които от години не са полагани грижи, е една добре проиграна схема. Печалбите от терена под постройките са апетитни за собствениците и за други частни лица, каза секретарят на Съюза на архитектите в България (САБ) арх. Янко Банков в интервю за novinite.bg.

Тютюневите складове в Пловдив спадат към така нареченото индустриално наследство на България. Тук влизат също катедрали, дворци, ансамбли, народна архитектура.

„Сами по себе си, тези които са в Пловдив, представляват интерес по няколко причини. Те са в духа на Сецесиона като фасадно решение. Вътре също са много интересни като конструкция с вертикални носещи колони, подови колони и подови гредореди” коментира Банков.

След като бяха опожарени от сградите останаха само външните стени, които по думите на архитекта са техния външен скелет. „Аз съм напълно убеден за себе си, че става въпрос за абсолютно съзнателен и умишлен акт за тяхното унищожаване”, каза още Банков.

По думите на архитекта задържаният от полицията бездомник по подозрения за умишлен палеж Любомир Данчев е изкупителната жертва на интереси от високите етажи. „Преди няколко месеца в Златни пясъци видният пловдивски бизнесмен Георги Гергов имаше разрешение за преустройство на хотел. Хотелът беше съборен от цигани, включително четирима загинаха под него. Да е осъден Гергов? Нали няма да тръгнат да рушат негова собственост без негово знание?”, коментира Банков. Той допълни още, че случаят със сградите на складовете в Пловдив е подобен, още повече, че през септември месец т. г. ще се проведе архитектурният конкурс „Тютюневият град на Пловдив”, където централно място заемаха тютюневите складове. „Факт е, че наближава конкурсът. Изведнъж, края на август, не един, не два, ами и четирите склада изгоряха”.

Комплексът от общо петте сгради, една от които беше съборена с багери, е планиран и в програмата на Пловдив за кандидатстване в Столица на културата 2019 г. Учудващото за арх. Банков тук е, че опожарените постройки не са нанесли щети на жилищните сгради в близост до тях. „Как пък точно тези четири сгради? Никоя друга не се запали, а баш тези четири? Защото всички тези сгради са купувани и препродавани многократно. Беше нашумял случаят с тъй наречената Къща на ягодите на Сан Стефано. Тя е закупена от едни от най-богатите хора в България. Целта е на този терен да се построи нещо ново. Малко спретнато молче, кооперацийка, каквото щете”, коментира още Банков.

Архитектът е уверен, че част от сградите-паметници на културата се оставят съзнателно да се рушат. „Със Захарна фабрика имаше един такъв хванат случай. Собственикът плащаше на цигани да ходят да разрушават. Това беше доказано, те бяха хванати. Същия случай беше с къщата на Яблански в близост до Народното събрание. Тя беше може би най-богатата и най-интересната жилищна сграда от началото на миналия век. Години наред в нея влизаха клошари и рушаха”.

За архитектурната значимост на постройките на тютюневите складове, архитект Банков сподели, че те са следи, които са оставени като развитие на цивилизацията. Те показват строителните умения, бита, художествената стойност, свързани са с исторически събития. Като пример архитектът даде и Къщата на Фингов. „Тя е европейска ценност, защото тази сграда, която е проектирана през 907 г. има заложени идеи от 20-те години на модерната архитектура. 907 г. е и вихъра на Сецесиона, когато по фасадите има растителни елементи. Но при сградата на Фингов няма грам елемент. Адолф Лоос – известен австрийски архитект пише една прочута студия – Орнаментът е престъпление”, допълни Банков.

Архитектът коментира още, че явленията около умишленото рушене на паметници на културата са постоянен процес. Той даде пример с акцията „Наследство в риск”. „Преди 10 години Съюза на архитектите поде една акция. Тогава бихме камбаната на Българския национален комитет точно когато започна този процес, рушенето на сгради или намиране на една формула: Абе ние ще възстановиме фасадката”.

Банков даде пример и с Кристал палас, където е преизградена фасадата, с Гранд хотел София – по същия начин. „Даже имаше такъв парадокс”, допълни той.

Александър Шишков – novinite.bg