Експертизи доказаха, че корпусът на реактора за строящия се Първи блок на Беларуската АЕЦ е здрав и без дефекти след лекия инцидент при преместването му с кран

"Инцидентът на Беларуската АЕЦ не е нанесъл щети на оборудването, нито крие риск за бъдещата експлоатация на централата." Това заяви първият заместник генерален директор по оперативната дейност на руската държавна корпорация „Росатом“ Александр Локшин по повод неверните информации, появили се в някои чужди медии, относно строителството на Беларуската АЕЦ.

Според думите на Локшин, през нощта на 9-и срещу 10-и юли една от организациите подизпълнители е изпълнявала операция за преместване на корпуса на реактора от един постамент върху друг постамент. Корпусът на реактора е трябвало да бъде преместен на десетина метра без да се променя хоризонталното му положение. При поставянето на ремъците, с които кранът повдига корпуса на реактора, обаче, са били допуснати отклонения от инструкциите за работа, което е довело до разбалансиране на товара и наклоняване на корпуса на реактора при повдигането му.

„На около 4 метра височина, при дължина на изделието 11 метра, е възникнала неизправност в подемния кран. Вследствие на това корпусът е останал в повдигнато състояние повече от половин час. През цялото време наклонът постепенно се е увеличавал. От това повдигнатият корпус на реактора се е приплъзвал по ремъците и е провисвал диагонално, докато е опрял в земята", обяснява Локшин.

По думите му, по време на целия процес е направен видеозапис и автоматично са записвани усилията на куката на крана. Данните показват, че даже в момента на допира със земята основният товар е бил съсредоточен върху крана, тъй като повече от 2/3 от масата на изделието са лежали върху ремъците, каза Локшин.

От „Росатом“ са категорични, че използването на определение като „удар в земята” или „падане” категорично на са верни. Това въвежда в заблуда хората, защото изкривява същността на станалото. Локшин е категоричен, че скоростта, с която се е движил корпусът на реактора докато докосне земята не е била по-голяма от тази на пешеходец.

В ядрения отрасъл има ясни регламенти и правила, определящи какво представляват събитията, за които трябва да се информират надзорните органи и обществеността. Те описват размерите на щетата или въздействието върху персонала, оборудването и околната среда.

„В този случай никакво събитие довело до някаква щета, не е станало. Най-много може да се говори за остърганата заводска боя на корпуса вследствие на триенето с металните ленти“, коментира още Локшин.

За липса на дефекти или каквито и да било щети по корпуса на реактора за Първи блок на Беларуската АЕЦ се произнесоха и експертите от ОКБ „Гидропресс“ и Съюза на машиностроителите в Русия. След задълбочени обследвания и специалистите са категорични, че „в момента на допира на елиптичното дъно на корпуса с плочата на монтажната площадка приведените напрежения към дъното не са превишавали допустимите стойности за условията на нормална експлоатация, а деформациите на метала на корпуса са били в еластичната зона”.

Така корпусът на реактора не е получил никакви значими повреди в следствие на ситуацията, коментира Леонид Лякишев, началник на отдела за якост при конструкторското бюро.

Владимир Гутенев, първи вицепрезидент на Съюза на машиностроителите в Русия пък заяви, че „все пак корпусът на ядрения реактор не е чаен сервиз, а особено здрава конструкция, разчетена на различни въздействия в продължение на много десетилетия експлоатация на АЕЦ“.

Междувременно веднага след инцидента заместник-министърът на енергетиката на Беларус Михаил Михадюк заяви, че виновният служител вече е уволнен.

Беларуската АЕЦ в Островец ще бъде с два блока с реактори тип ВВЕР-1200 и с обща инсталирана мощност 2400 МВт. Беларус разчита АЕЦ „Островец“ да й позволи да изнася електроенергия в ЕС, най-вече в Полша, Литва и Швеция. По този начин Беларуската АЕЦ, изграждаща се от „Росатом“, става конкурент на ядрените планове на Литва. Това е и една от причините периодично да се появяват подобни информации, сеещи съмнение срещу сигурността и надеждността на Беларуската АЕЦ.

В стремежа си да ограничи бъдещата продажба на ток от Беларуската АЕЦ в Литва, страната дори заговори за крути мерки като изключване на всички електропроводи Литва-Беларус .

Работата на площадката на Беларуската АЕЦ изпреварва графика. Първи блок се очаква да бъде готов през 2018 г., а Втори блок - през 2020 г.

Лицензията за изграждането на Първи енергоблок беше издадена от Госатомнадзор през септември 2013 г., а през декември 2015 г Госатомнадзор пристъпи към лицензирането на изграждането на Втори енергоблок. В момента заводите в структурата на „Атоменергомаш“ произвеждат реактора за Втори енергоблок.

Общата сума на инвестициите от страна на Русия в строителството на първата в Беларус АЕЦ достига 10 милиарда долара.