Д-р Цв. Гълъбова: При стрелеца в Мюнхен най-вероятно не става дума за депресия, тези проявления не са характерни за нея

Д-р Цв. Гълъбова: При стрелеца в Мюнхен най-вероятно не става дума за депресия, тези проявления не са характерни за нея
д-р Цветеслава Гълъбова / БГНЕС
A A+ A++ A

Шансът човек да стане обект на агресия от психично здрав е в пъти по-голям, отколкото от психично болен, но мантрата: "той е луд и извършил нещо" си върви! Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Цветеслава Гълъбова - психиатър и директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски”. Ден след като стана ясно, че стрелецът от Мюнхен, който уби 9 и рани още 16 души, е имал психически проблеми и се е лекувал в психиатрия, разговаряме с нея как се стига до това 18-годишен да стане масов убиец.

Вие как си обяснявате, че един 18-годишен, за когото се твърди, че е в депресия може да стигне до положение да убие 9 души?

- Без да познавам случая в детайли, първото, което ми идва на ум е, че най-вероятно не става дума за депресия като заболяване депресия, защото тези проявления не са характерни за него. По-скоро са характерни за друг вид, но навсякъде психичните заболявания най-често биват наричани депресия, като не се има предвид медицинското състояние - депресия, а просто се използва като синоним.

Как се стига до там, има ли в България такива случаи?

- Има един отпреди много години. Мисля, че той е от 1974 – 1975 година. Един студент, който е бил болен от шизофрения, влиза в студентското общежитие в София и избива и ранява около 20 души. Има един такъв случай на масово убийство от психично болен в България. Той се описва и в нашата литература като пример за много сериозно противоправно деяние, извършено по болестни мотиви.

Какво може да накара един 18-годишен да стане масов убиец?

- Може да го накарат много неща. Мотивите могат да бъдат различни. Най-общо могат да се разделят в две групи – болестни и неболестни. В случая се твърди, че по болестни мотиви го е направил. Не е необичайна в тази млада възраст, тъй като сериозните психични заболявания започват именно в млада възраст - в късното юношество и в ранната зряла възраст до към 30-35 години най-много пациенти се разболяват. Така, че е напълно възможно да го накара да извърши такъв сериозен противоправен акт като масово убийство. Разбира се има и един друг момент, говоря абсолютно по-принцип, без да познавам в детайли ситуацията и това трябва да се знае, че хора с психични заболявания, поради психичното заболяване стават психастенни, т.е психиката им е отслабена, лабилна. И много често те могат да бъдат използвани за извършване на различни противоправни деяния от хора с недобри намерения.

За стрелецът от Мюнхен се твърди, че се е възхищавал на Брайвик, който уби толкова много млади хора в Норвегия, че е чел книга „Амок в главата - какво кара учениците да стрелят” – има ли разпознаваеми сигнали?

- В поведението винаги има, но тези неща най-често се забелязват от близкото обкръжение и близките са тези, които могат да сигнализират, да реагират, да вземат мерки, защото самите пациенти не осъзнават, че са болни. Психиатричните заболявания са единствените в човешката патология, при които липсва съзнание за болест и критичност. Тоест при всяко друго заболяване – като го стегне човек сърце, заболи го крак, излезе му пъпка – отива на доктор и казва: Аз съм болен и искам помощ. При сериозните психични заболявания пациентите живеят в своя си свят, със своите преживявания, които са доста различни от тези на психично здравите. Тези преживявания нямат връзка с обкръжаващата действителност и всъщност това е един от основните симптоми. И те мотивират едно различно поведение, което понякога може да бъде опасно. Но тези промени в поведението, понякога те са много фини – могат да бъдат забелязани само от близкото обкръжение.

А какво е характерно за амок?

- Това е състояние, при което настъпва качествена промяна на съзнанието. Едно краткотрайно разстройство на съзнанието, при което промяната е толкова тежка, че при извършване на противоправно деяние, то не се признава за престъпление, а човекът не носи наказателна отговорност.

Не познаваме случая в детайли, но предотвратимо ли е такова противоправно деяние – извършено от човек с психично заболяване?

- Да, предотвратими са тези неща, но за съжаление не само у нас, а и по света не винаги могат да бъдат предотвратени. По принцип противоправните деяния, за да бъдат предотварени трябва да бъдат изследвано защо се случват, от какъв характер са. Например у нас има едно изследване – старо, но валидно и днес на доц. Велинов- един от блестящите съдебни психиатри. При това изследване е установил, че 6% от психично болните извършват противоправни деяния и едва половината от тези 6% извършват тежки противоправни деяния – убийства, опити за убийства, изнасилвания. Докато останалите 3% извършват предимно антисоциални противоправни деяния – дребни кражби, хулигански постъпки, които са свързани по-скоро с тяхната тежка десоциализация, изолация от обществото, отколкото реално с тежката им болест. Така че е много важно противоправните деяния, които се извършват от психично болни, да бъдат изследвани като причини, тогава да се мисли каква ще е превенцията. А това изследване и даване гласност на подобни изследвания и анализи ще бъде много полезно и за обществото, за да не се настройва то излишно срещи психично болните и да се смята, че непременно психичната болест е равна на агресия. Не, не е равна. Шансът човек да стане обект на агресия от психично здрав е в пъти по-голям отколкото от психично болен, но мантрата: "той е луд и извършил нещо" си върви!

Има ли данни за това колко са психично болните в света?

- Това, което мога да кажа за най-тежката болест шизофрения, която по световна статистика варира в 0,8 до 1,2% - средно около 1% от населението на света боледува от шизофрения. Като това заболяване не подбира – раса, пол, занятие, обществено положение, интелект, т.е. никой от нас не е защитен, защото 1 на всеки 100 боледува, което е много голям процент, което го прави социално значимо заболяване, както и факта, че то започва в ранна възраст – между 16 и 30 години дебютират най-много от пациентите и че води до бърза и ранна инвалидизация. Това именно го прави едно социално значимо заболяване. То е много скъпо заболяване, но у нас не само на него, а изобщо на всичките психични заболявания не се гледа с необходимата сериозност и здравословна тревожност какво ще се случи с тях.

#Д-р Цветеслава Гълъбова #Мюнхен #стрелба #депресия #шизофрения

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »