Мушици пърхат с криле пред бръмбари с топове

В природата има мъжки буболечки с гигантски и причудливи полови органи, благодарение на които те могат да оплождат женските си себеподобни. Това обявиха японски и германски биолози на конференция със свои колеги експериментатори в английския град Брайтън.

 “Доколко това откритие може да бъде полезно на практика? Засега не сме се опитвали да го използваме в някакви други сфери, но аз смятам, че разбирането как може да се управлява движението на тръбичка в тесен проход може да ни помогне да създадем безвредни катетри или инжекционни игли”, заяви биоложката Йоко Мацумура (Yoko Matsumura) от университета Кейо в Йокохама.

Много насекоми притежават изключително дълги детеродни органи с крайно причудливи форми и устройство. Например дължината на пениса при много мъжки бръмбари е по-голяма в пъти от дължината на тялото им. Формите им пък са крайно необичайни и огледално отразяват устройството на половите канали на женските бръмбари. Биолозите се дивят как тези насекоми съумяват да контролират работата на толкова сложни и големи органи при съвкупление.

Мацумура колегите й, украинско-немските биолози Александър Филипов, Александър Ковальов и Станислав Горб от Донецкия физико-технически институт и от университета в германския град Кил, изясниха как насекомите се справят със своите хипертрофирани полови органи – те създадоха компютърен модел на пениса на бръмбара от вида Cassida rubiginosa.

Наблюденията на изследователите показаха, че тези бръмбари могат да управляват своите пениси и да не ги чупят при съвкуплението благодарение на това, че тяхната твърдост се различава в началото и в края на оплождащия орган. Според учените пенисът на Cassida rubiginosa е много по-мек в края, отколкото в основата си, което им позволява да минават през тесните и извитите канали на женските, които имат спираловидна форма.

Формата и устройството на пениса и на женските полови органи се променят най-бързо в хода на еволюцията. Но техните физически свойства много рядко са били изучавани от биолозите при изследване на появата на нови видове насекоми и други живи същества. Затова Мацумура и нейните колеги се надяват, че получените данни ще ни помогнат по-добре да разбираме какво и защо се случва.