„Икономист": Добавете сос Хoландез

От сп. „Икономист"; превод: БГНЕС

Преди десет години Романо Проди – тогавашният председател на Европейската комисия, подлуди мнозина, като заяви, че бюджетните правила на еврозоната са "глупави", защото са твърде строги. Но в отговор на дълговата криза от 2010 г., днес Брюксел се опитва да ги направи още по-горчиви.

По настояване на Германия еврозоната даде на Комисията повече правомощия да наблюдава и налага дефицитни граници, в това число и "полуавтоматични" санкции за непослушниците. Освен това, почти всички членки на Евросъюза бяха принудени под строй да подписват фискалното споразумение – новият евро договор, изискващ от членките да приемат правила за балансирани бюджети, които по възможност да бъдат включени в конституциите.

Но изборът на социалиста Франсоа Оланд за нов президент на Франция накара Брюксел да се замисли. Очевидно е, че има промяна на реториката при "договора за растеж". Но в интерес на истината промяната може да бъде по-скоро козметична.

Като за начало – Германия твърди, че текстът на фискалното споразумение не подлежи на преговори. Позиция, която лейтенантите на г-н Оланд очевидно разбират. Вместо да правят излишни опити, те поискаха вид програма, която да стимулира растежа. Дали тя ще бъде формален протокол, прикрепен към договор, или широкообхватна сделка, все още не е решено. Но докато части от Европа потъват отново в рецесия, лидерите са единодушни, че трябва да се работи повече за стимулиране на растежа.

Всъщност идеята за растеж никога не е отсъствала от европейския отговор на кризата. Срещите на върха обсъждат въпроса още от януари. Но от германска гледна точка, икономическият растеж ще дойде на първо място от връщането на пазарното доверие, вследствие на затегнатите публични финанси. И на второ – от структурните реформи, които ще направят страните по-конкурентни, а пазарите на труда – по-гъвкави. А с възхода на г-н Оланд, занапред ще се работи повече и за насърчаване на търсенето.

Макар че се причислява към Европейската народна партия – политическата сила на победения президент Никола Саркози, настоящият председател на Комисията Жозе Мануел Барозу приветства топло избирането на Оланд и неговия призив за растеж. "Изключително доволен съм да видя инерцията, която членките набират, за да тласнат напред забавилия ход двигател на растежа", изтъкна на пресконференция португалецът.

Те не са глупави, настоя Барозу. Бюджетните правила на еврозоната са интелигентни, защото позволяват "адаптивност", отбеляза още той.

Председателят освен това даде да се разбере, че при въпроса за сваляне на дефицитите няма да има отстъпки. "Растежът посредством натрупване на дългове е нестабилен", отсече Барозу и обяви, че Оланд е потвърдил ангажимента си да свали френския дефицит.

Но с какво да стимулираме растежа, ако разполагаме с малко или никакви пари? Едно от предложенията гласи да рекапитализираме Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която започна да намаля кредитирането от страх да не изгуби кредитния си рейтинг.

Друго предлага да се възползваме от определени части на европейския бюджет и в сътрудничество с ЕИБ да създадем нови съвместни "проектни облигации", с които да се финансират инфраструктурни проекти. Скромната сума от 230 млн. евро може да доведе до проекти за общо 4,6 млрд. евро, прогнозира Комисията. Според нея подобни инвестиции, засягащи транснационалните електрически мрежи и тръбопроводи, няма да се направят никога, ако се оставят в ръцете на страните-членки.

Идеите звучат разумно. Натрупването на средства чрез ЕИБ гарантира, че проектите имат икономически смисъл и се изпълняват добре. Но дори държавите да се съгласят да осигурят на ЕИБ 10-те млн. евро, които тя поиска, никой не би повярвал, че тези пари ще извадят най-проблемните части на еврозоната от блатото на рецесията.

Още повече, съществува опасност от представите, че щом определени инвестиции на европейско равнище са полезни, всички разходи биха били добри по дефиниция. За съжаление, Комисията стори именно това, когато се възползва от възможността да призове членки да подкрепят исканията й за по-голям бюджет както за следващата година, така и за седемгодишния период от 2014 г.. "Ще бъде в разрез с подкрепата на растежа посредством инвестиции и няма да може да събере необходимите за работа на европейско равнище средства", категоричен бе Барозу.

Заслужава си обаче да споменем, че организацията, която все още харчи близо 4/10 от бюджета си за селскостопански субсидии, не успява да прави възможно най-добрите икономически инвестиции.

Предложенията на Комисията не са нови. Но тя е доволна от факта, че Оланд ги счита за свои и се надява, че той ще ги преследва. "Възползваме се от възможността да приспособим направените предложения към новия политически климат", обясни Оли Рен – еврокомисар по икономическите и валутни въпроси.

Възможно е в идните дни да се случи нещо ново. Европейската комисия е на път да приключи дебатите за смекчаване на целите за съкращаване на дефицитите. Международният валутен фонд наскоро отбеляза, че приспособяването на европейските държави често се оказва твърде трудно. Според последния труд на Фонда за фискалната консолидация, свалянето на дефицита носи множество ефекти, които тласкат страните към дълбока рецесия.

Марио Монти – настоящия премиер на Италия, засега не се радва на голям напредък, макар че призова Брюксел разходите за инвестиции да бъдат изключени от равносметката за дефицита на страната, било то частично или изцяло. Вместо това Комисията може да се съгласи да даде на държавите повече време да свалят дефицитите си под 3% от БВП – таванът на оригиналния Пакт за стабилност и растеж. Ето какво г-н Рен каза по въпроса в речта си на 5 април:

"Противно на погрешните схващания, подхранвани от определени политици и умници, че европейската фискална рамка вкарва всички страни-членки в стандартна усмирителна риза, Пактът за стабилност и растеж не е безсмислен. Да, европейската рамка е базираната на правила с ясни референтни стойности за публичните дефицити и дълговете и ако е необходимо, налага санкции. Но същевременно Пактът ни предоставя огромно поле за оценка, основана на икономически анализи и правни разпоредби, що се отнася до прилагането му. Пактът подчертава структурната устойчивост на публичните финанси в средносрочен план и предполага диференциация на страните-членки с оглед тяхното фискално пространство и макроикономическо състояние", завърши комисарят.

Всичко казано досега вероятно ще облекчи мъките на Испания. През м.г. страната отчете дефицит от 8,5% от БВП, което бе значително над целта от 6%. Тя получи разрешение да надскочи тавана и през т.г. при условие, че спази обещанието да слезе под прага от 3% през 2013. Макар че все още не го е поискал официално, Мадрид вероятно ще се нуждае от още една допълнителна година.

Удобен момент за обявяване на промените би бил 11 май. Тогава ЕК ще представи пролетната си икономическа прогноза, която ще бъде от основно значение за специфичните за всяка страна препоръки в края на месеца.

Така казано, Комисията ще иска нови доказателства, че Испания прави всичко възможно, за да контролира публичните си финанси. Брюксел иска да види бюджетните правила, които Мадрид обеща по-рано през годината. И очаква доказателство, че Испания намаля разходите на регионите си. Комисията също така иска убедителен план за стабилизиране на проблемните испански банки. Още повече, ЕК може да притисне Мадрид да се ангажира с двугодишен бюджетен цикъл, който ще осигурява по-голяма прозрачност. "Пътят към средносрочна икономическа устойчивост минава през незабавни решителни действия при структурните реформи и финансовата стабилност", настоя г-н Рен.

Всяко решение за удължаване на процеса по сваляне на дефицитите ще трябва да бъде съпоставено с два фактора. Първият е влиянието върху пазарите – ще се страхуват ли инвеститорите, че подобен ход ще възвести за срив на фискалната дисциплина или ще се радват, че рецесията ще бъде по-лека? И как Брюксел ще обясни на останалите държави услугата, която прави на Испания. Например на Белгия, която бе заплашена със санкции.

Какъвто и да бъде ефектът на Оланд върху европейската политика, новият френски президент вероятно ще се сблъска с няколко неприятни решения. ЕК скоро навярно ще обяви, че Франция няма да падне под тавана от 3%, наложен й за идната година. Така дори преди да е стъпил в длъжност, Оланд ще бъде помолен да изложи идеите си за контрол на дълговете и освобождаване на Европа от проклятието на икономиите. Но за разлика от Испания, Франция няма да получи удължаване на крайния срок.

Европейската бюджетна политика бе овкусена с капка сос Холандез. Но под нея ястието си остава все така постно и икономично.