Рискове в антитерористичния закон: Широките права на ДАНС и МВР създават среда за полицейски произвол

Проектозаконът за противодействие на тероризма разширява значително правомощията на МВР и ДАНС. Според юристи обаче някои от текстовете създават възможност за полицейски произвол, като се нарушават конституционни права на гражданите.

В проекта е записано, че при нужда антитерористите ще разполагат с всяко помещение и жилище, от което имат нужда. Могат дори да го повреждат и унищожават. Освен това имат право да вземат всяко превозно средство, като от това правило са изключени само колите на дипломатически мисии. При антитерористична операция военните също ще имат по-големи правомощия - те ще могат да арестуват, претърсват и изземват.

Законът дава възможност и за връщането към една порочна практика от далечното, а и съвсем близкото минало - незаконното подслушване. В момента заподозрени за тероризъм могат да бъдат слушани от 6 месеца до една година. Този срок става две години, с опция за удължаване до 3.

В зоните на антитерористични операции службите ще могат да прекъсват комуникации, да спират производства, ако става въпрос за взривни, радиоактивни, химически и биологично опасни вещества. Ще могат също така при нужда да затварят ясли, детски градини и училища, да прекратяват митинги, събирания, културни и спортни прояви.

В закона е  е предвидено, че гражданите, пострадали от мерките, имат право на обезщетение.

Макар и закъснял, проектозаконът е задоволителен, смята бившият шеф на разузнаването Димо Гяуров. Според него обаче слабото място на документа е подслушването, формулирано  "за оперативни цели". „Сега се предвижда възможността да се възстанови една стара практика - подслушване за оперативни цели. Опасността произтича точно от това, не остава следа какво точно е събирано, как, с каква цел и няма сигурна гаранция, че онази информация, която не е използвала ще бъде унищожена и няма да бъде ползвана във вреда на лицето”, коментира Гяуров.

На заподозрените в тероризъм ще бъдат налагани и строги ограничения. Забрана за смяна на местоживеенето, за посещаване на определени места и обекти, достъп до интернет, забрана за контакти с определени лица. Това са ограничения, които сериозно нарушават човешките права, коментира адвокат Александър Кашъмов. „Това за което става въпрос, е обосновано предположение в тероризъм, тероризмът е престъпление в Наказателния кодекс, за да бъде третиран правилно, трябва да бъде образувано наказателно производство, дело. Това става от прокурора, в случая се прави от вътрешния министър и председателя на ДАНС, което е в разрез с Конституцията”, заяви Кашъмов.

Юристът призова за задълбочен дебат на закона и напомни, че държавата ни вече е осъждана от Европейски съд по правата на човека.

Съмненията в експертността на закона изразиха пък експертите проф. Николай Радулов, бивш секретар на МВР и полк. Николай Марков, който е бивш офицер от НСО.  Според тях обаче проблемът не се изчерпва с това. Според полк. Марков проблем е, че този закон важи само на територията на България и това значи например, че външни финансови потоци не могат да бъдат контролирани. „При превенция на тероризъм се следят финансовите потоци. Излизайки извън България на тези операции, то нашите правомощия се изчерпват”, уточни той, подчертавайки, че се администрира система, която не може да произведе сигурност.

Радулов беше категоричен, че споровете, които се завихриха около закона идват от липсата на доверие в институциите. „Явно е че няма доверие в управляващите щом във всеки закон за подслушване или суспендиране на човешки права всички се съмняват, че нещо се случи. Законът за СРС в момента позволява всеки да бъде наблюдаван без да е извършил каквото и да е. Той е толкова широко формулиран, че всеки може да стане обект. Всички си мълчат, а е много по-скандален”, посочва той.

Не на последно място проф. Радулов разпозна като проблем и състава на щаба, който би се съставил при евентуален терористичен акт. Според него това, че те са политически личности би било неефективно, защото те биха действали в защита на политическата си кариера, а не да взимат непопулярните трудни решение.

Експертите се съгласиха и че темата за противодействие на тероризма е комплексна дейност и ефект не се постига само една служба и един закон. Бившият офицер от НСО даде пример с това, че наказателният кодекс в момента дори не разпознава думата „терорист” и правната истина се оказва различна от фактическата.

От МВР и ДАНС към момента се въздържат от коментар по законопроекта.