Христина Христова: Нужен е нов трудов кодекс, отговарящ на нуждите на бизнеса

23 000 са свободните работни места у нас, за които в момента няма квалифицирани кадри. За да се запълнят те, са необходими промени в трудовото законодателство. Това мнение изрази в "Добро утро, Европа" по телевизия Европа бившият социален министър Христина Христова. Сегашният Кодекс на труда е писан още по време на плановата икономика и затова не може да отговори на нуждите на съвременната пазарна икономика. Оттам идва и големият разрив между бизнеса и образователната ни система, смятат експертите.

В продължение на 30 години, трудовият кодекс у нас не е променян генерално. В него се правят само частични промени. Но философията му се запазва. Така трудовото ни законодателство е изцяло ориентирано към защита на работниците. Работодателите нямат почти никакви права. Друга голяма слабост на Кодекса на труда е, че не дава възможност работодателите на практика да се договарят със служителите си, защото параметрите на трудовите договори са им зададени от закона. Така, ако един работодател иска да наеме и обучава млади хора, без опит, той не може да сключи с тях дългосрочен договор, с който да си гарантира, че неговата инвестиция ще се възвърне.

Това може да стане, като се въведат договори, при които срещу обучение, служителите се задължават да работят определен брой години за съответния работодател - практика, която е широко разпространена по света.
"Първо трябва да се подсигурят правата на работещите хора. Втора, но не като важност е да има добри условия за правене на бизнес. Трябва да има възможност формите да могат да намират най-подходящите им кадри. Има голям проблем с човешките ресурси в системата на образование в България не отговаря не потребностите на икономиката."

Христова съобщи още, че 23 000 са свободните работни места у нас - за тях обаче, се оказа че няма подходящи кадри. А защо, би се запитал всеки? Защото голямата част от основните и висшите училище предлагат специалности, за които няма работа на пазара на труда. Именно по този повод експертите у нас предлагат, да се засили комуникацията между бизнеса и образованието. Това пък може да стане чрез отпускането на стипендии срещу ангажимент за работа в компанията определен брой години.

"Стипендиантката практика отдавна е разпространена в света и в развитите страни. Тук трябва взаимно доближаване на системата на образование и бизнеса. работодателските организации. Работодателските организации трябва да са по-активни и трябва да си заявяват специалностите, които са им необходими. Има такива специалности, особено инженерните специалности. Висшите и средните технически специалности са голям дефицит в момента. Да си избират подходящи хора, на конкурсен принцип, да им дават стипендии, след това да продължат да ги обучават на работното място. Когато работодателят дава пари за обучението на даден млад човек, после той казва при какви условия, след като завърши с добър успех, ще постъпи във фирмата и при какви условия ще постъпи."

Ако подобни промени бъдат възприети, това ще реши и проблемът с младежката безработица. В момента за никого не е тайна, че работодателите избягват да наемат хора без опит, защото влагат време и ресурси в тяхното обучение, а нямат никаква гаранция, че инвестицията им ще се възвърне. От друга страна чрез дългосрочни договори и младите висшисти ще има сигурност, че след завършване на университета, ще имат работно място.