210 млн. евро получава България от Европейското икономическо пространство и Норвежкия механизъм за следващите пет години

България е сред 15-те държави-членки на Европейския съюз, които ще са бенефициенти по новото споразумение за отпускане на финансова помощ по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Това става ясно от Споразумение подписано от посланиците на трите държави донори – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и постоянния представител на Холандия в ЕС, чиято държава в момента е ротационен председател на съюза, предаде репортер на БГНЕС.

Трите държави-донорки не са членове на ЕС, но чрез финансовата подкрепа, която оказват, получават достъп до общия пазар на съюза. Общият бюджет на Финансовия механизъм на ЕИП и НФМ за периода 2014-2021 г. възлиза на 2,8 млрд. евро. (1,58 млрд. евро по ФМ на ЕИП и 1,253 млрд. евро). Основен донор на двата финансови механизма е Норвегия.

За България са предвидени 210,1 млн. евро до 2021 година. 115 млн. евро ще са по линия на Финансовия механизъм на ЕИП и 95 млн. по линия на Норвежката програма. Сумата е значително по-голяма от средствата, които страната ни получава по линия на стария програмен период. За периода 2009-2014 г. България имаше право на достъп до общо 126,6 млн. евро, като изпълнението на част от проектите в момента е на финален етап.

Най-големи бенефициенти през новия програмен период ще са Полша и Румъния, които ще получат съответно по 809,3 и 502,5 млн. евро.

Новото за периода 2014-2021 е създаването на регионални фондове за справяне с младежката безработица, за което ще бъдат заделени 65,5 млн. евро и за насърчаване на регионалното сътрудничество с 34,5 млн. евро.

Инвестициите по двете програми са разпределени в пет приоритета, по които трите държави донорки ще очакват проекти в областите:

- Иновации, научни изследвания, образование, конкурентноспособност;
-  Социално включване, младежка заетост, намаляване на бедността;
-  Околна среда, енергетика, изменение на климата и нисковъглеродна икономика;
- Култура, гражданско общество, добро управление;
- Правосъдие и вътрешни работи.

Процесът на консултации за приоритетните сектори и програмните области се очаква да започне в края на май. След това Исландия, Лихтенщайн и Норвегия ще влязат в преговори с всяка от страните-бенефициенти, за да се споразумеят за кои области ще получат финансиране.

Процесът на финансиране за България ще може да започне след подписването на индивидуален Меморандум за разбирателство между българското правителство и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия.