Народното събрание приема средно по един закон на ден

През последните шест години българският парламент е приемал средно по един законопроект на ден.

При 130 работни дни на парламента годишно в България се приемат средно 137 закона, докато във Великобритания например се приемат едва 31.5 закона. Това са част от данните в анализ на законодателната дейност на Народното събрание през периода 2010 – 2015 г., изработен от Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи и Българска стопанска камара (БСК).

От 2010 до 2015 г. са били внесени за разглеждане 1628 проекта на нови закони или такива за изменение и допълнение. От тях са били приети по-малко от половината – 792. Това означава, че над половината от работата на депутатите е без резултат и публичните ресурси за издръжка на Народното събрание се ползват неефективно, коментират авторите на анализа. Според тях възможна причина е това, че самите законодатели не спазват законите - за разглеждания шестгодишен период една четвърт от всички проекти изобщо не са били разгледани от парламентарни комисии. През 2014 г. например неразгледаните предложения са били 47%.

Промените в нормативните актове се правят основно чрез преходните и заключителни разпоредби на други съвсем различни закони, което показва липса на визия или пък законотворчество на коляно в последния момент. Редовно се внасят за гласуване и текстове, за които няма изготвена иначе задължителната оценка на въздействието им. Освен това далеч не всички идеи за промени се публикуват за обществено обсъждане.

Нееднаквото третиране на вносителите е друг проблем. Вероятността да се отхвърли проект, внесен от Министерския съвет, е почти нулева, докато одобрените предложения на депутати са под една трета.

Най-много промени през периода е претърпяло данъчно-осигурителното законодателство, като в 77% от случаите това е ставало чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони. По този начин се е процедирало и в над две трети от промените в сферата на трудовото право, бизнес среда, правосъдие и обществена сигурност.

Авторите на анализа предлагат да се въведат законодателни промени, с които по-прецизно да се уреждат сроковете за внасяне, обсъждане, влизане в сила и последващата оценка на въздействието на даден нормативен акт. Вносителите трябва да мотивират предлаганите промени и да се извършва предварителна и последваща оценка на въздействието. Освен това трябва да се спазва изискването за обществено обсъждане на предложенията и да се въведат санкции при нарушение на Закона за нормативните актове, каквито сега липсват.