Йотова: Споразумението между ЕС и Турция за бежанците не може да бъде еталон за европейска политика

Много правителства ще са против идеята на ЕК да централизира управлението на бежанските потоци,  тъй като основно бежанската вълна е била поета от страните, до които мигрантите са имали най-лесен достъп. Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ евродепутатът от ПЕС Илияна Йотова. Тя прогнозира, че законодателният пакет, който предвижда нови правила за разпределение на бежанците, охрана на границите и преработването на Дъблинското споразумение, може да бъде готов до лятото.

Идеята наистина е за една мащабна нова политика по отношение на миграцията, тъй като кризата, за съжаление, дори и след подписаното споразумение с Турция, се задълбочава, заяви Илияна Йотова. Тя коментира и споразумението между ЕС и Турция за бежанците

"Това споразумение в никакъв случай не може да бъде еталон за европейска политика. В каква посока? Посока №1 това е, че се подписа споразумение ЕС-Турция, което визира само миграните, които преминават през територията на Егейско море и са на територията на Гърция и не засегна другите външни граници на Турция, включително и нашата страна. Второ,  Някак си ЕС, като че ли предупредели въпросът с бежанците да се решава от друга страна, но не и от самия Европейския съюз и прехвърли много отговорности на Турция. На трето място, имаме една много сериозна забележка, защото вместо това возене напред-назад на бежанци, би могло усилията да бъдат насочени най-вече в това да се прекъснат каналджийските потоци. Тук смятам, че турската държава е в огромен дълг и към ЕС и към целия свят", заяви евродепутатът.

Много мигранти, за да не бъдат върнати в Турция, са започнали да искат убежище в Гърция, допълни Йотова. "Добре, взе се решението за затваряне на т. нар „Балкански път“ през Гърция и Македония за Западна Европа, но как избягваме опасността този път да се трансформира, например през нашата държава. Това са открити въпроси, които следващата седмица, в Страсбург, ще бъдат поставени с цялата им острота", каза още тя.

Като страни извън Шенген, България, Румъния и Хърватия са пропуснати от новите политики,  сподели Йотова и определи това като „двоен стандарт“.

"Шенгенска Европа" като че ли  започва да прави политики, които все повече водят до нейното затваряне и превръщането на граничните държави в буферни зони. Такава е и политиката в заложената нова стратегия за охрана на границите и за бреговата охрана, смята Йотова.