Отчаяни афганистанци пращат децата си сами към Европа

Европейският континент никога не е виждал подобен приток на млади афганистанци, които засилват кризата с мигрантите. Но опасностите по пътя са многобройни. Младите момчета рискуват да станат жертви на трафика на хора или на сексуална експлоатация.

"Децата ми заслужават да живеят в страна без атентати и без убийства", въздиша афганистанецът Мохамед, който се бои да разкрие фамилията си. Миналата година той решава да изпрати две от осемте си деца в Германия с помощта на трафиканти, пише Анудж Чопра за агенция "Франс прес", цитирана от БТА.

Опасностите по пътя са многобройни – момчетата (на 14 и 17 години) могат да станат жертви на трафикантите или на сексуална експлоатация.

Като бивш прокурор на много нестабилната провинция Газни Мохамед е изпратил в затвора десетки талибани, което го прави цел на бунтовниците. Той вече е оцелял след две нападения с гранати и е получил няколко заплашителни писма от талибаните.

Друго писмо, изпратено от афганистанското разузнаване, го предупреждава за опасността от отвличане, която тегне над него и семейството му. Рискът нараства заради бягството на стотици предполагаеми бойци, освободени от затвора в Газни миналата година от боен екип на талибаните. Тази операция е свалила Мохамед от поста.

"Дори ако Европа затвори границите си и синовете ми се окажат заклещени в ничия земя, пак ще са на по-сигурно място, отколкото в Афганистан", отсича той.

Изпитанието на Мохамед показва жестокия избор, пред които са изправени все повече мирни афганистанци, жертви на конфликта, в който правителствените сили се изправят срещу талибанските бунтовници.

Автогарите гъмжат от трафиканти, готови да предложат скъпоплатените си услуги. Дори и неотдавнашното споразумение, сключено между Европейския съюз и Турция, което цели да сложи край на притока на мигранти към Европа, не може да ги разубеди.

"Можем да си зададем въпроса какво подтиква родители да изпращат децата си на тези немислимо рискови пътувания и да ги излагат на поредица от опасности", коментира Сара Кроуи от УНИЦЕФ.

Афганистанците са начело в категорията на непълнолетните, пристигащи в Европа без придружител. Сирийците са на първо място сред пълнолетните, търсещи убежище.

Но след като преодолеят безбройните опасности по пътя към Европа, животът там се оказва сложен. "Имам приятели, които са пристигнали в Германия. Те ми казват по скайп да не идвам, да не си рискувам живота", разказва Хамид, 17-годишният син на Мохамед. "Но имаме ли наистина избор?"

Той се надява да се качи на полет за Турция, а след това да стигне до Германия, като мине през България, избягвайки по този начин Гърция, където хиляди мигранти са попаднали в капан, или да поеме по по-класическия път, който минава през Иран и през Турция.

След засилването на контрола по границите получаването на виза за Турция или за европейска дестинация се оказва предизвикателство, а масовото изселване на афганистанците направи по-търсени майсторите на фалшификати.

Една зимна сутрин Хамид пристига в пътническа агенция в Кабул. Агентът, с поглед забит в екрана, едва повдига глава, когато Хамид го пита дискретно колко струва виза за Турция.

"За сами мъже е 6000 долара. Ако заминавате като семейство, по 4000 долара на всеки", отговаря му агентът. Сумата е цяло състояние в страна, където средната месечна заплата е около 100 долара.

"Но как мога да съм сигурен, че визата не е фалшива?", пита Хамид. "Визата ви ще е 100% автентична. Ще видите, като стигнете до летището", отвръща раздразнено мъжът зад гишето.