Самозабрави ли се Меркел - психопрофил на германския канцлер

В Германия и в чужбина все повече се питат: как да се обясни политиката на канцлера Ангела Меркел, широко отворила врати за милиони бежанци от Близкия изток? Как може толкова предпазлива, прагматична и хладнокръвна жена да предпочете толкова опасен курс в мигрантската политика, рискувайки своята политическа кариера. Може би Меркел е загубила чувството за реализъм? Та тя действа въпреки фактите, които показват погрешността на нейната политика.

Аналитиците не намират разумни политически обяснения и вече се опитват а потърсят психологически причини. Напълно очевидно е, че ръководството на Германия е загубило контрол върху положението. Водещите юристи се питат дали правителството изпълнява своите основни задължения.

Под въпрос е лидерството на Германия в Европа: фактически нито една от страните в ЕС не подкрепя политиката на Меркел. Вместо да съгласува действията със страните от Евросъюза, тя се опитва да се договори с турския президент Реджеп Ердоган – човек с крайно съмнителна репутация.

С други думи, Меркел, която изглеждаше, че винаги взима премерени решения, сама се натика в една безизходна ситуация и продължава упорито да следва линията си. Не я стряска дори спадът на популярността на партията й Християн-демократичен съюз (ХДС) и резкият подем на дяснорадикалните движение като AfD - "Алтернатива за Германия".

Както психолози, така и политически аналитици смятат, че напоследък у Меркел е възникнала „илюзия за неуязвимост“. Друг комплекс е „вътрешната убеденост в моралността на собствените действия“, а също стремежът към враждебно възприемане на всякаква критика. Меркел възприема аргументите на другите като „твърде слаби“ или „твърде глупави“ и недостойни за обсъждане. Избирането й за човек на годината за 2015 година от американското списание „Тайм“ спомогна за формирането у нея на завишена самооценка.

В списание „Шпигел“ немският наблюдател Ян Фляйшхауер се позовава на теорията на „груповото мислене“ (groupthink), когато членовете на ръководещата група хора много се боят да се отклонят от избрания модел на поведение ("линията на партията") и извършват очевидни грешки. Това, вероятно, е приложимо и към Ангела Меркел, която въпреки категоричните факти продължава обречената на провал политика.

И наистина, Меркел взима решения в тесен кръг съмишленици, на чието мнение тя държи. Пръв в този кръг е ръководителят на канцлерската канцелария Петер Алтмайер. Той е безкрайно предан на Меркел, но идеологически той е по-скоро „зелен“. Именно затова той прокарва в хода на мигрантската криза идеи, които по същество са ляво социалистически, а не консервативни. В обкръжението на Меркел такива хора има немалко.

Колкото повече в Германия и Европа критикуват политиката на Ангела Меркел, толкова по-здраво се сплотява около нея този тесен кръг от съмишленици. Те възприемат като враждебно външното обкръжение. В резултат Меркел иска да чува само това, което съответства на нейните представи за „правилна“ политика. Тази безапелационност напомня на немците канцлерът Хелмут Кол в края на неговата кариера, когато той по същество престана да се вслушва в съпартийците.

Видният немски психиатър Ханс-Йоахим Мааз един от първите (още през 2014 година) изказа мнението, че политиката на Ангела Меркел трябва да се обяснява с нейната нарцистичност. Съвместните селфита на канцлера с бежанците, нейните думи, че право на убежище "не познава граници" и много други неща противоречат на здравия разум. Мааз смята, че Меркел има изкуствено завишена самооценка, чиято дълбока причина е вътрешната й неувереност.

Той се спира и на учудващата й инатливост по въпроса за бежанците. По думите на Мааз поведението на Меркел е опасно, защото води към разкол немското общество и настройва срещу властта значително количество граждани. В заключение Мааз сравнява Меркел с ръководителя на ГДР Ерих Хонекер, който докрай бе убеден в своята интернационална и социалистическа мисия.

Но мнозина коментатори отбелязват, че въпросът не е само в Ангела Меркел и нейната психограма. Става въпрос и за основите на немската демокрация и правова държава, които би трябвало да неутрализират грешките на лидера. Защо депутатите от Бундестага и членовете на най-голямата консервативна партия ХДС сляпо подкрепят политиката на Меркел, след като е очевидна нейната погрешност? На последния конгрес на ХДС през декември 2015 година делегатите единодушно гласуваха за програмата на Меркел.

Въпреки това протестът зрее. Срещу мигрантската политика на Меркел открито се обявява ръководството на баварския Християн-социален съюз. Баварският премиер Хорст Зеехофер заяви, обръщайки се към Ангела Меркел: "Германия е разединена, хората са объркани, поляризацията се засилва. Цяла Европа е в стрес и объркване. Това трябва да разтревожи всеки политик. В Бавария нас това дълбоко ни тревожи“.

Протестира не само Бавария. Група немски юристи се обърна към Конституционния съд на Германия заради мигрантската политика на Меркел. Ищците твърдят, че отваряйки границите на Германия, Ангела е нарушила основни принципи на немската Конституция и Дъблинското споразумение за предоставяне на убежище в Европа. Критиците на мигрантската политика на Меркел подчертават, че канцлерът е действал срещу правилата на Шенген и волята на повечето европейски държави, канейки милиони мигранти в Европа.

Френският премиер Мануел Валс открито нарече тази политика "ирационална". По думите му Европа не може да приеме всички мигранти от Близкия изток и Африка. Главното изпитание, пред което е изправена Меркел, са местните избори на 13 март в три провинция - Рейнланд-Пфалц, Баден-Вюртемберг и Саксония-Анхалт. Ако ХДС регистрира големи загуби, авторитетът на Меркел сред съпартийците ще бъда подкопан значително.

Вътре в ХДС и особено сред нейното младежко крило отдавна циркулират петиции с искането да се коригира „червено-зеленото“ залитане в политиката на партията. Миналата седмица в телевизионно интервю Ангела Меркел бе попитана: не смятате ли да промените своята политика? Тя отвърна с категоричното „не“ и отново изрази убеденост, че се движи по верния път. Меркел продължава да твърди, че е възможно само общоевропейско решение на проблемите и отстраняване на причините за мигрантската криза. А през това време положението се изостря, от пролетта бежанците ще се втурнат към Европа с нова сила.