Кабинетът потвърди: Анонимните сигнали стават инструмент за борба с корупцията

Бюрото за борба с корупцията ще може да приема и анонимни сигнали, ако те са подкрепени с доказателства. Това предвижда преработеният законопроект за създаване на Националното бюро за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, който бе приет от Министерския съвет.

Този закон е ключов по мнението Европейската комисия, която критикува България след отхвърлянето му през септември на миналата година. Един от най-спорните моменти в отхвърления тогава проект беше именно допускането на анонимни сигнали. За да се преодолее съпротивата срещу този текст, в него сега е прибавено изискването неподписаните сигнали да се разглеждат само когато са подкрепени с доказателства.

Антикорупционното бюро ще обединява четири съществуващи в момента институции - Комисията за конфликт на интереси, Комисията за конфискация, аналитичният център БОРКОР, както и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществените декларации. Целта е да се създаде връзка между проверка на имуществените декларации, установяването на конфликт на интереси, конфискацията и аналитичната дейност на държавата.

Всички служители на бюрото ще минават тестове за почтеност, включително и проверки с полиграф.

Според проекта антикорупционното бюро ще бъде длъжно да започва проверка на имуществото на хора, уличени в конфликт на интереси. В момента тази процедура се задейства само от Комисията за конфискация срещу хора, срещу които има повдигнати обвинения от прокуратурата. С новия законопроект се приема, че конфликтът на интереси също може да генерира незаконни облаги и се налага проверка на имуществото.

Разширява се обхватът на хората, които ще бъдат проверявани. Освен политици, ще бъдат включени главни архитекти, директори на болници, по настояване на премиера - висшият команден състав на армията, строителният контрол, Фонд "Земеделие", автомобилната администрация. Инспекторатът към ВСС ще проверява имуществените декларации на магистратите.

Антикорупционното бюро ще получи възможност да иска от съда разкриване на банкова, застрахователна и данъчна тайна. Институцията ще има достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър. Задълбочените проверки ще започват при установено несъответствие между декларираните доходи и реално притежаваното имущество в размер на 20 000 лева. Повод за сериозни проверки ще дават още влязло в сила решение за конфликт на интереси и при сигнал или медийни публикации с достатъчно сериозни данни.

Законопроектът предлага и промени в процедурата по отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се процедурата по конфискацията да започва при разминаване между имуществото и нетния доход в размер над 120 000 лв., а не както е сега – над 250 000 лева.

"Допълнително се концентрират на едно място функциите по противодействие на корупцията и се свързват по-добре с корупционното поведение и възможността за отнемане на необяснимо богатство. Продължава основна теза да бъде връзката между конфликта на интереси и проверката на имуществото. Това е и препоръка в докладите на ЕК. Законът предвижда, че винаги, когато е установен конфликт на интереси, се прави и проверка на имущество. Отново органът е за проверка на лицата по високите етажи. Сега комисията проверява над 100 хиляди души, но над 70 процента от тях са за дребни случаи и по-голямата част от тях падат в съда", коментира вицепремиерът Меглена Кунева.