Шпигел: Хуманитарният подход на Меркел в кризата с бежанците не успя

Миналия септември Ангела Меркел отвори границите на Германия за стотици хиляди бежанци, основно от Сирия. Нейните преценки, че останалата част от Европа ще я подкрепи, имаха обратен резултат.

От днешна гледна точка 5 септември 2015 г. изглежда като преди цяла вечност. Това беше денят, когато канцлерът реши да позволи на бежанците, които бяха задържани в Унгария, да дойдат в Германия. Това беше денят, когато тя реши да приеме хуманитарната политика към бежанците - и началото на ерозията на властта на Ангела Меркел.

„Светът гледа на Германия като на страна на надеждата и възможността“, беше казала тя само няколко дни по-рано по време на годишната й лятна пресконференция. Тя също така се позова на универсалните гражданските свободи, които са част от основополагащите принципи на Европейския съюз. Това беше денят, когато Ангела Меркел реши да следва своите убеждения, да замени прагматизма с идеализма и да наблегне на "християн" в името на нейната партия - Християндемократическият съюз. Това беше първият път от дълго време насам, когато тя не премисли нещата по целия път от начало до край.

5 септември изглежда като преди цяла вечност и все пак все още сме изправени пред едни и същи образи днес, пред каквито бяхме и тогава. През последните дни хиляди бежанци отново бяха блокирани по Балканския път и този път те бяха задържани от граничните заграждения. Отчаяни мъже, жени и деца могат да бъдат видяни да нощуват в центъра на Атина.

И този път има картини, които Меркел се надяваше да бъдат избегнати миналия септември: картини на Европа, която залага на разделение и възпиране. Това са картини на поражение за канцлера на Германия. Хуманитарният подход на Меркел в кризата с бежанците не успя.

Граничният контрол беше възобновен в голяма част от Европа и оградите се издигат. Оказва се, че Меркел се излъга за степента на европейската солидарност. Няма да има хармонично разпределение на бежанците и е малко вероятно, че Турция надеждно ще защити Европа от допълнителен приток на бежанци.

Това е тъжното състояние на нещата. Всъщност, нищо не е толкова непристойно като злорадите коментари за провала на Меркел, които могат да бъдат чути тези дни в Бавария и Будапеща. В Мюнхен баварският премиер Хорст Зеехофер твърди, че културата на гостоприемство на канцлера към бежанците е радикализирала страната, и, в Будапеща, унгарският премиер Виктор Орбан тази седмица обвини Меркел за "внасянето на тероризъм, престъпност, антисемитизъм и хомофобия" в интервю пред германския многотиражен всекидневник „Билд“.

Но няма и голям напредък с плана за борба с първопричините за бягството. Няма видими перспективи за мир в Сирия, Либия остава провалена държава и Ирак е, въпреки някакъв териториален напредък срещу Ислямска държава, все още далеч от установяването на мир.

Когато политиците преживеят политически провал, тяхната власт е застрашена. Те трябва да решат дали да отхвърлят тези политики или да се откажат от властта. Меркел изглежда готова да заложи властта си с нейната политика на отворени обятия към бежанците по същия начин, по който предшественикът й Герхард Шрьодер направи със структурните реформи Дневен ред 2010 и Хелмут Шмид с неговото решение за НАТО на две писти, което позволи разполагането на американско ядрено оръжие в Западна Европа.

Но това вече не изглежда да е така. Канцлерът ще омекне. В действителност тя вече е започнала. Промяната в нейната политика в никакъв случай няма да е радикална - това се случва на много по-малки стъпки, което го прави по-трудно забележимо. Но в крайна сметка, малко ще остане от приятелското лице, с което Меркел искаше да приветства мигрантите, когато те пристигнеха.

Условията за бежанците вече бързо се влошиха. Социалните ползи са намалени, поставени са граници за събирането на членовете на семействата по начин, който ще доведе дори до увеличаване броя на жените и децата, предприемащи опасния път с лодка към Европа. Броят на страните, определяни като сигурни, ще се увеличава, което ще направи по-лесно отхвърлянето и депортирането на желаещите убежище. Ще има също и насилствено репатриране на афганистанци – към същата тази страна, която западните страни не успяха да омиротворят и сега затъва в гражданска война.

В момента относително малко бежанци пристигат в Германия. Само че това не е дело на политиките на Меркел – то е резултат на нейния провал. По-малко хора идват, защото опонентите на Меркел затвориха границите по Балканския път. Дори и през есента, когато Унгария издигна граничната ограда, протестът от Берлин беше най-малкото предпазлив. А когато Турция започна да издига стена по сирийската граница, в кулоарите официални представители изразиха разбиране.

Отцепването на Балканския път бе обявено от Берлин като едно от най-добрите решения. В декларация на правителството от средата на февруари, Меркел трезво попита дали си струва да се продължава „с нашия европейско-турски подход" или дали не би било по-добре да се затвори само гръцко-македонската граница? Това, на което сме свидетели днес, вече няма нищо общо с убеждение - това е връщането на ултра-прагматичния канцлер Меркел, която проправя спасителен маршрут от предишните си политики.

Европейската бежанска политика винаги е била смесица от убежище и възпиране, принципи и прагматизъм, алтруизъм и оставяне на хората да потъват. Тя не е приятен микс. Тя никога няма да направи така, че Европа да изглежда много добре и, като такива, също така няма никакъв шанс за превръщането на Ангела Меркел в светец.

И все пак тя можеше да направи усилие да постави Европа в примката, преди да вземе такова самотно решение. Сега се оформя ново разделение на труда: Германия е отговорна за хуманизма, а останалите за суровостта. Не би могло да е по-цинично: това позволява на Меркел да се измъкне като етична, докато Виктор Орбан е заклещен в мръсната работа.