Днес изпращаме легендарния Трифон Иванов (ВИДЕО)

Легендарният българският футболист Трифон Иванов почина на 50-годишна възраст. Причината за преждевременната смърт на Туньо е масивен инфаркт. Тъжната вест потвърди кметът на Самоводене Николай Милаковски.

Трифон Иванов ще остане в историята на българския футбол като един от най-добрите защитници – Футболист №1 на България за 1996 г., Трикратен шампион на България с екипа на ЦСКА, а през 1996 г. става шампион на Австрия с "Рапид" (Виена).

Има 77 мача с 6 гола за "А" националния отбор на България, с който е бронзов медалист от световното първенство в САЩ през 1994 г. Паметен ще остане неговият гол във вратата на Русия на Националния стадион "Васил Левски" на 10 септември 1997 г., с който България се класира за Мондиал'98.

"Познаваме се от дълги години, ние сме семейни приятели. За него всичко беше на майтап, той никога не е съжалявал за нищо", сподели бившият съотборник на Трифон Иванов - Мирослав Байчев, преди погребението на легендарния ни защитник във Велико Търново днес.

"Познаваме се от дълги години, ние сме семейни приятели. Имам невероятно много случаи с него, всеки ден сме пътували заедно на тренировка, по всички лагери винаги сме спали в една стая. Той постоянно четеше вестници, но само вицовете. За него всичко беше на майтап, той никога не е съжалявал за нищо", каза Байчев.

"Веднъж играехме във Велико Търново с Берое, те имаха много добър нападател – Трендафилов. Аз и Бончо Генчев играехме отпред за Етър, но мачът не върви, 0:0. Трифон по едно време ми вика: "Байче, ако не вкараш гол, аз ще дойда да вкарам". Накрая тръгна напред, но техния нападател остана сам. Треньорът ни Георги Василев започна да му вика: "Трифоне, върни се, ще те изгоня", а той му отговаря: "Какво ще ме гониш, аз сам ще си отида", спомни си бившият съотборник на Туньо. 

"С Трифон Иванов се познаваме може би от деца - бил е винаги забавен, емоционален. Много техничен още от дете. Всичко си е извоювал с много труд и с таланта си", сподели съотборникът на Туньо от шампионския отбор на Етър от 1991 година - Сашо Христов.

Днес във Велико Търново се сбогуваме с един от най-легендарните защитници в историята на българския футбол, който почина на 50-годишна възраст от масивен инфаркт в събота. "С Трифон Иванов се познаваме може би от деца – още от спортното училище. Играли сме заедно в юношите, той е 2 години по-малък от мен. Бил е винаги забавен, емоционален. Много техничен още от дете. Всичко си е извоювал с много труд и с таланта си", каза Христов.

"Спомням си един случай – на тренировка той се обърна към мен и ми каза: "Ако пипнеш горната греда с крак, ще те черпя каквото искаш". Скочих и паднах на опашката си, една седмица не можех да ходя. Той скочи и наистина пипна гредата с крак. Аз не вярвам друг футболист в днешно време по такъв начин да отскочи и да пипне с крак горната греда и да остане на крака".

"Имаше друг случай, когато играхме в Сливен. Тогава там имаше един талантлив футболист, изключителен бързак – Демир Демирев. Първото полувреме го пазеше един друг колега, но Демирев си правеше каквото си искаше на терена. На полувремето, треньор тогава ни беше Петър Шатров, се обърна към Трифон и му каза – отиваш и заставаш ти да пазиш Демирев. Излезе второто полувреме и този го смениха – направо го разкърти, аз такова ритане в живота си не бях виждал", спомни си с усмивка бившият съотборник на Иванов.

"Жалко, че губим такъв човек, който имаше още какво да даде на футбола като зонален председател. Можеше с опита си, с таланта си, дори с майтапа да помага и да вдига духа на тези момчета. В днешно време трябва да го има това нещо – мъжкото и хубавото, човещината. Най-вече човещината", завърши Христов.

"Запомняме го с делата му, с хумора, с голямото сърце. Един голям българин. Така ще остане на всички българи в сърцата и съзнанието", сподели бившият съотборник и близък приятел на Трифон Иванов - Бончо Генчев преди погребението на легендарния български защитник във Велико Търново днес.

Туньо, който бе сред основните футболисти в отбора, достигнал до 4-то място в света през 1994 година, почина в събота сутринта от масивен инфаркт на едва 50 години. "Голяма личност, хит, лидер, невероятни човешки качества, голям българин. Той наистина милееше за българския футбол, за търновски футбол, за всичко, което ставаше около спорта. По негов начин обаче. Винаги, когато седнем някъде, казваше: "Ще доживеем ли да се случи нещо по-позитивно, по-хубаво във футбола. Нямам вече търпение, омръзна ми да ги гледам с тези татуировки", каза Генчев.

"Всичко се опитваше да го прехвърли в зоната на хумора и на забавата. Дори след някой неблагополучен мач на българския национален отбор все го прехвърляше на майтап – спънал се, не могъл да уцели топката, дузпата я бил еди-как си. Това говори, че много силен човек, в крайна сметка да обърнеш всичко в зоната на майтапа и да намериш начина да подредиш изречението е силна черта в един човек", допълни бившият съотборник на Туньо.

"Същевременно в себе си той носи голямо сърце, всичко даваше в името да се случи успеха, да стигнем до върха, да победим. При нас в спорта има една-единствена задача – трябва да излезеш и да победиш. Той излизаше на терена с мисълта, че трябва да бъде победител и това вдъхваше вяра, увереност и сигурност, че ние можем да го направим. То е хубаво да го кажеш, но важното дали можеш да го направиш. Той излизаше и го правеше по начин, който показваше на всичките".

"Запомняме го с делата му, с хумора, с голямото сърце. Един голям българин. Така ще остане на всички българи в сърцата и съзнанието", завърши Генчев.