САЩ разширяват военното си присъствие в европейския изток, за да сдържат Путин

САЩ възнамеряват през 2017 г. да увеличат четири пъти военните си разходи в Европа. От сегашните 789 милиона бюджетните средства за разполагане на оръжия и военно оборудване в Източна и Централна Европа ще нараснат до до 3,4 милиарда долара, съобщава „Ню Йорк Таймс”. Според вестника, тази мярка е окачествена като „възпиращо средство” срещу Русия.

„Президентът Обама планира да увеличи значително разполагането на тежко въоръжаване, бронирана техника и друго оборудване в страните от НАТО в Централна и Източна Европа, като част от мерките, които според представители на администрацията са насочени към ограничаването на руското влияние”, се казва в публикацията.

За целта Белият дом възнамерява да поиска 3,4 млрд. долара от бюджета за военни разходи в Европа през 2017 г.

„Това е дългосрочната реакция на промените в областта на сигурността в Европа. Тя отразява новата ситуация, в която Русия играе по-сложна роля”, казва неназован дипломат пред изданието.

"Това е мощен знак за ангажимента за ограничаване на Русия, укрепване на нашия съюз и партньорството ни с държави като Украйна, Молдова и Грузия”, заяви Евелин Фаркаш, представител на американското министерство на отбраната.

„Ню Йорк таймс” посочва, че допълнителните средства за оръжия в Европа, трябва да се отделят от специален бюджетен фонд, предназначен главно за военни операции в Ирак, Сирия и Афганистан. Според вестника това може да означава, че планираното увеличение на разходите за оръжия в Европа може да е еднократно.

Въпреки че руската военна активност в Източна Украйна затихна през последните месеци, Москва продължава да поддържа присъствие там, като работи с местни проруски сили, се отбелязва в материала на "Ню Йорк таймс". Допълнителните сили на НАТО са предвидени така, че да изпратят послание на руския президент Владимир Путин, че Западът продължава да е дълбоко подозрителен към подбудите му в региона, заявяват официални източници от американското правителство.

"Това не е отговор на нещо, което се е случило миналия вторник", каза високопоставен правителствен представител. "Това е дългосрочен отговор на променената среда на сигурност в Европа. Това отразява нова ситуация, при която Русия вече е по-сложен играч."

Не е ясно каква ще бъде реакцията на Русия на засиленото присъствие на НАТО на източния фланг на алианса, отбелязва "Ню Йорк таймс" и допълва, че откакто е подписано мирното споразумение в Украйна миналата година, правителството на Путин е опитало да смекчи напрежението със Запада. Според цитирани от вестника официални източници руското правителство има силно желание САЩ и Европа да отслабят икономическите санкции, което подсказва, че то няма да изостря напрежението заради новите военни ангажименти.

В материала се цитират и мнения на различни анализатори. Според някои от тях увеличаването на финансирането и на числеността на разположените сили със сигурност ще обезпокоят Русия. Сред страните, където техниката и допълнителните сили е възможно да бъдат разположени, са Унгария, Румъния и балтийските страни, посочват официални източници от Пентагона.

Други американски представители заявяват, че искането на средствата ще е еднократно и няма да залегне като мярка отвъд 2017 г.

Анализатор от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон казва, че с исканите финанси се цели да се заобиколят бюджетните ограничения върху Пентагона и изразява мнение, че те може и да не успокоят източноевропейските съюзници, защото решението за по-нататъшните военни разходи в Европа остава за следващото правителство.

Официални източници от американското правителство заявяват, че новите инвестиции не са само за сдържане на Русия. Въоръжението и техниката могат да бъдат разположени и по южния фланг на НАТО, където могат да помогнат в борбата с "Ислямска държава" или в справянето с миграционния наплив от Сирия, се посочва в материала.
Но няма съмнение, че основната цел е Русия, отбелязва "Ню Йорк таймс". Представители на американското правителство посочват, че две години след анексирането от нея на Крим, е важно да бъде изпратено послание на Москва, че НАТО ще направи всичко необходимо, за да застане зад източноевропейските си членки, които са обезпокоени, че може да са следващите.

Русия е инвестирала доста сериозно във въоръжените си сили, като е превърнала тромавата армия от съветски тип в по-лека и гъвкава сила, способна да извършва бързи интервенции. Това, съчетано с готовността на Путин да разшири влиянието на Русия отвъд границите й, създава необходимост от по-силна сдържаща сила, посочват официални източници на "Ню Йорк таймс".

В статията представители на американското правителство също така изразяват увереност, че разполагането на новите сили няма да бъде в нарушение на Основополагащия акт за отношенията между НАТО и Русия от 1997 г., с който двете страни се ангажират да не разполагат големи сили по своите граници.

Отбелязва се също, че на среща в Брюксел преди две седмици, на която е присъствал и генерал Джоузеф Дънфорд, председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, източноевропейски страни отново са изразили безпокойство в Русия. Източници на "Ню Йорк таймс" допълват, че представители на балтийските страни Естония, Латвия и Литва са поискали по-силно заявление на американската военна подкрепа.