Тел Авив разреши съместната молитва за жени и мъже пред Стената на плача

Постановление на новия кабинет на премиера на Израел Бенямин Натанаху сложи край на десетилетни спорове между ортодоксалния и либералния клон на юдаизма. Според традицията, Стената на плача е разделена на два участъка за молитва - единият за жените, другият - за мъжете. С подписания вчера документ се въвежда и трети участък от смесен тип, който ще бъде управляван от представители на либералните течения в религията. В момента там се намира археологичен парк.

Борбата за съвместна молитва се точи над 30 години, когато от умерената религиозна организация "Жени на Стената" започнаха енергична съпротива срещу създадените стереотипи.

Съдът неведнъж е признавал техните искания за основателни и справедливи, но под натиска на ултраортодоксалните партии и движения до възможността за обща молитва така и не се стигна, коментира вестник "Аарец".

Това е поредния удар на иначе смятания за консервативен политик Бенямин Натаняху, наричан от сънародниците си "Биби", срещу ултранабожните евреи. Още през миналия си мандат, когато водеше коалиционен кабинет, той се възпротиви срещу възможността младите представители на ортодокса на избягват иначе задължителната и за женския пол в Израел военна служба.

Израелският Кнесет одобри новия закон през пролетта на 2014 година. Според него последователите на ултраортодоксалното течение на юдаизма Хареди бяха принудени да служат в армията.

По новия закон задължителната военна служба за мъжете се намали от 36 на 32 месеца, а броят ултраортодоксални мъже в армията ще бъде увеличаван постепенно от средата на 2017 г. До този момент те бяха освободени от военна служба. Пак по силата на този закон, арабското малцинство израелски граждани пък се сдоби със задължителна цивилна служба.

Ултраортодоксалните Хареди са около 10% от населението на Израел. Според тяхното учение евреите трябва да посвещават живота си на изучаването на свещените текстове и практикуване на традициите на юдаизма. Повечето от тях са безработни и живеят на социални помощи.

Именно тази част от израелското общество е категорично против преминаването към петдневна работна седмица, мотивирайки това с религиозни подбуди.