Възходът на планетата на дипломатите

Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) публикуват мнение за реформата в Министерството на външните работи на Валентин Тончев, мениджър развитие в Атлантическия клуб в България.

В годините на преход една държавна институция имаше важната задача да работи за членството на България в НАТО и Европейския съюз. Основната мисия на Министерството на външните работи, МВнР, бе да начертае външнополитическото бъдеще на страната и нейното развитие. След последователното изпълнение на тези задачи, първо членство в НАТО, а после и в ЕС, българската дипломация навлезе в нова фаза на развитие.

На 2 януари 2007 г.  Министерството на външните работи осъмна без държавата да има ясно начертан план за развитие и външнополитически маршрут, който да следва. Сякаш с присъединяването ни към евро-атлантическото семейство времето за родната ни дипломация спря и тя забоксува на място, докато светът около нея се променяше ежеминутно. Настана време да се вадят „картончета" и разкриват досиета и докато ние се лутахме, съседни държави започнаха да проявяват претенции към територии на Република България. Едно е сигурно, българската дипломация загуби своята идентичност и стои на командно дишане, а за да се възстанови са необходими редица промени във ведомството.

На първо място е кадровата реформа в МВнР, която стана изключително популярна през последните месеци и за отрицателно време се завихри буря около нея. Министърът на външните работи излезе и ясно заяви, че всички посланици с „картончета" ще бъдат отзовани от дипломатическа служба зад граница, а на тяхно място ще бъдат назначени млади и независими от бившите служби посланици.

На пръв поглед намерението изглеждаше адекватно, всяка институция има нужда от подмладяване и промяна, но да замениш кон с магаре и да очакваш каруцата да върви по-добре, едва ли може да се случи. Какво се оказа? Сред новите назначения хората под 45 години се броят на пръстите на едната ръка, а липсата на млади и добре подготвени кадри си пролича още от самото начало. И докато се чудехме как да разместим посланиците, България изпусна няколко прекрасни възможности да се изяви на международната сцена.

Занимавайки се с вътрешните си битовизми, дипломацията ни се провали тотално в усилията, свързани с членството ни в Шенген и проспа преговорите по изграждането на противоракетния щит на НАТО. Факт, от който съседки ни Турция и Румъния моментално се възползваха. Разходихме държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън до Боянската църква, но не поискахме нищо от най-големия си стратегически партньор, а знаем, че от големите партньори се искат големи неща. За капак, изключително добре подготвената румънска дипломация заяви, че съществува спорна зона в Черно море, за която ще се борят в името на националния си интерес. От Външно министерство посъветваха да не се повдига темата, за да не се навреди на изхода от ситуацията, с което индиректно тласнаха България към срамна загуба на територия без битка.

В крайна сметка излиза, че докато българското министерство се занимава с кадрова реформа, то северната ни съседка не прави идеологическа чистка на своите кадри, а ги използва в името на националния интерес. Това следва да бъде вярното решение и в нашия случай- да използваме пълноценно наличния си дипломатически потенциал, въпреки миналото му, и да преминем плавно към подмладяване на ведомството, защото,  както е казал английският дипломат Хенри Уотъм преди 4 века, „посланикът е честен мъж, изпращан зад граница, за да лъже в интерес на своята държава".

Втората важна стъпка е преориентиране на родната дипломация към икономика. Още през 2010 г. Атлантическия клуб в България предложи Министерството на външните работи да се трансформира в Министерство на Външните и Външноикономическите Политики. Напоследък като че ли нуждата от подобна реформа назря и проваленият форум в Катар го доказа напълно.

Да ангажираш 103-ма представители на български фирми на бизнес форум в чужбина и да не можеш да организираш нито една среща с местния бизнес, може да се определи само като дипломатически КАТАР-зис. Разбира се, един министър се лиши с поста си, но дали той е истинския виновник, може би никога няма да се разбере. Факт е обаче, че за пореден път станахме свидетели на липса на координация и слаба ефективност от страна на българската администрация.

Подобно структурна промяна в Министерство на външните работи би дала тласък на външноикономическата ни политика, би намалила бюрократичните пречки и би накарала ведомството да заработи по-акуратно. Държави, които успешно прилагат този модел са Белгия, Канада и Република Корея, последната от които в рамките само на няколко години успя да подпише споразумение за свободна търговия с двете най-големи икономки в света- САЩ и Европейския съюз.

Трето, активно участие на Външно министерство в енергийната политика на страната чрез създаване на специализирана дирекция по международните енергийни въпроси. Развитието на международната енергийна политика в глобален мащаб през 21 век придаде изцяло ново и ключово измерение на външната политика. Днес е почти немислимо за една държава да води успешна външна политика без да използва енергийната дипломация. Добър пример в това отношения е Русия, която постига външнополитическите си цели чрез премерени и добре обмислени действия в областта на енергетиката.

България не остана по-назад и се втурна да прави „голям шлем" от енергийни проекти, в които за съжаление родната ни дипломация не взе особено участие и това силно пролича по време на визитата на Ричард Морнингстар- специалния пратеник на държавния секретар Хилъри Клинтън по въпросите на евразийската енергетика. Днес страната ни е  далеч от така желаната енергийна диверсификация, причините, за което са доста комплексни, но основната е, че решенията към момента се вземат от един човек- министър-председателя на България.

Създаването на дирекция по международните енергийни въпроси към Външно министерство би дало нов тласък в развитието на ядрената енергетика, енергетиката в сферата на нефтопроводите, тръбопроводите на природен газ, възобновяемите енергийни източници, енергийните мрежи и енергийната политиката на ЕС.

Тя ще работи в тясно сътрудничество с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, ще отстоява националния интерес пред международната общност и ще участва активно в преговорите по енергийните проекти. Такава дирекция успешно функционира от няколко години в гръцкото външно министерство под абревиатурата „Дирекция Б7".

Посочените по-горе мерки са основни за възхода на родната ни дипломация. Глобализиращият се и динамичен свят налага нов прочит на външната политика, която е все по-обвързана с икономиката и енергетиката. Чрез преориентиране към тези сектори и чрез правилно използване на своите кадри, Министерството на външните работи може да подеме своето възраждане, но за да се разгърне и заработи на пълни обороти, трябва нещо повече.

Трябва външнополитическа цел, към която България да се устреми. Такава цел би могло да бъде членството на страната ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Какво по-добро предизвикателство от това, да се стремиш да наредиш страната си сред най-развитите икономики в света.