Калин Христов: Очаквам търсенето на банкноти да расте

Все по-ниските лихвени проценти върху депозитите, водят до това, че алтернативната цена за държането на банкноти е по-ниска. Резултатът от това е, че фирмите и домакинствата търсят и задържат все повече банкноти.

Това казва подуправителят на БНБ Калин Христов в интервю за Инвестор бг. Според него очакването за развитието на лихвените проценти в еврозоната и България ще води до по-силно търсене на банкноти.

Действието на този фактор ще води до растеж на международните резерви на БНБ.

Христов смята, че вторият фактор е размерът на депозита на правителството в БНБ, като посочи, че начинът, по който то си е структурирало емисионната политика за догодина, предполага допълнително увеличение на фискалния резерв в баланса на БНБ.

Подуправителят отбеляза, че третият фактор, който ще работи в обратна посока, т.е. за вероятно намаление на резервите, ще бъде решението на банките за свръхрезервите им.

„Предвид слабото търсене на кредити и факта, че всички инструменти на европейския паричен пазар със срок до 1 година са с отрицателна доходност, не виждам големи възможности банките бързо да реалокират тези свръхрезерви от баланса на БНБ без това да води до поемането на значителен кредитен, лихвен или валутен риск. Не очаквам да има бърз и значителен ефект към намаление на резервите от това решение”, смята Христов.

„Поради факта, че от средата на миналата година има отрицателни лихвени проценти върху свръхрезервите, които банките поддържат в ЕЦБ, тази част от паричната политика в еврозоната трябва да я пренесем в политиката на БНБ. Решението на Управителния съвет на БНБ е автоматично, без право на дискреция, да пренасяме лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, когато той е отрицателен, като лихвен процент по свръхрезервите на банките”, уточни подуправителят.

Този въпрос е стоял пред всички централни банки, които са имали подобна на нашата парична политика, основана на фиксиран валутен курс към еврото. „Различието в нашия подход е, че БНБ директно прилага нивото на депозитното улеснение на ЕЦБ, докато Датската и Швейцарската централни банки например имат по-отрицателни лихви", обяснява Калин Христов. 

Целта на Наредба №21 по думите му е да се пренесат монетарните условия от еврозоната в България, имайки предвид това, че имаме фиксиран курс и паричен съвет. "Вторичният ефект е за търговските банки, които сами трябва да преценят как да ребалансират активите си", уточнява той.