Мариус Донкин играе за 150-ти път “Господин Ибрахим и цветята на Корана”
На 1 декември от 19.30 часа сцената на IV етаж на Народния театър "Иван Вазов" ще вдигне за 150-ти път завесата за “Господин Ибрахим и цветята на Корана”, зареден с драматизъм моноспектакъл, в който Мариус Донкин разказва една необикновена история.
Великолепната, благородна и щедра на човещина и обич пиеса на Ерик-Еманюел Шмит е за страданието и просветлението на малкото еврейско момче Мойсей, наречено Момо, за пътуването към познанието, което завършва с постигането на любовта към самия себе си - единствената любов, позволяваща да се помириш с другите.
Във време, когато светът е разтърсван от мрачни предчувствия и религиите са грабнали оръжията, това умно, по човешки щедро и толкова искрено изиграно представление във формата на приказка, която помирява човека със самия него, явно е нужно на мнозина.
Екипът:
Постановка – Снежина Танковска
Превод Снежина Русинова-Здравкова
Сценография и костюми Тони Кондев
Видео-художник – Рене Беекман
Композитор – Сашо Младенов
Художник на плаката и програмата – Стефан Десподов
Фотограф – Иво Хаджимишев
Драматург – Светлана Панчева.
Гастроли: Международен фестивал на моноспектаклите ,,Видлуня”, Киев, Украйна 2007 г.; ІІ-ри Международен фестивал ,,Албамоно” в Корча, Албания, 2007 г.; ІХ-ти Международен фестивал на моноспектаклите в Битоля, Македония, 2007 г.; Международен фестивал на монодрамата във Фуджейра, Обединени арабски емирства, 2008 г.; Международния фестивал ,,Монодрама” в Габрово, 2008 г.
Спектакълът е носител на множество награди, след които за най-добра адаптация на литературно произведение от Втория международен фестивал за спектакли с един актьор „Албамоно 2007“ в Корча, Албания, 2007 г., Голямата награда и златен плакет от Международния фестивал на монодрамите в Битоля, Македония, 2007 г., Първа награда от Международния фестивал на монодрамата във Фуджейра, Обединени арабски емирства, 2008 г., Голямата награда на Международния фестивал ,,Монодрама” в Габрово, 2008 г.
Защо живеем лошо в този свят? Ето отговора на Мариус Донкин:
Дълго търсих текст, който да ми отговори на въпроса защо живеем лошо в този свят и да мога чрез него да го кажа на хората. Минах през всички притчи в Библията, като синтезирани послания. После през много пиеси на известни драматурзи, които не успяха да задоволят изискванията и представата ми за такъв текст. След десет години блъскане, Господ ме дари с произведението на един от любимите ми съвременни автори – ,,Господин Ибрахим и цветята на Корана” от Ерик-Еманюел Шмит. Мисля, че именно синтезираните, прекарани през искрената емоция и основани на истинска човешка история послания в пиесата, са причините това представление вече толкова години да пълни театралната зала и мои приятели и близка да остават без билети. За голямо мое съжаление днес темите в този текст стават все по-актуални. Като че ли човечеството не помъдрява през годините. А ето и любимите ми реплики в спектакъла, които струва ми се синтезират мъдростта на живота:
Онова, което е живо, накарай го да умре: това е тялото ти.
Онова, което е мъртво, съживи го: това е сърцето ти
Онова, което присъства, скрий го: това е светът тук долу, на земята
Онова, което отсъства, накарай го да дойде: това е светът на бъдещия живот.
Онова, което съществува, унищожи го: това е страстта.
Онова, което не съществува, създай го: това е намерението.