"Културата на натиска" в българските медии

Непрозрачната собственост (65.7%), монополизирането на медийната среда (82.5%) и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите (83,9%) са трите най-често споменавани проблеми за българските медии. Това показва годишното проучване на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) за свободата на словото през 2015 г.

Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите (62.9%). А всеки втори анкетиран отчита като проблем неефективната саморегулация в сектора.

"Културата на натиска" в медиите става все пo-широко разпространена. Рекламните отдели се намесват "ударно" в редакционната политика, а икономическите интереси изместват политическото присъствие в определянето на редакционното съдържание. Самоцензурирането на журналисти се превръща в защитна практика срещу тази тенденция на намеса и влияние.

Расте усещането, че работещите журналисти са все по-ниско квалифицирани. Автоцензурата тържествува благодарение на различни форми на заплахи - от физическа саморазправа до загуба на работа и намаляващи доходи. Създават се устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма.

В същото време самите журналисти парадоксално говорят за относително подобрение в разбиранията за свобода на словото, сочат авторите на проучването.

То е правено за пръв път през 2011 г. и няма претенция за представителност, а е по-скоро анкета сред 143-ма журналисти, попълвали анкета в рамките на месец и половина на сайта на асоциацията.

Въпреки, че в публичната част отговорите са анонимни, само 22-ма журналисти са предпочели да не посочат имената си в анкетните формуляри. Репортерите сред тях са близо една пета, докато почти 40% са се представили като "ресорен редактор".

Журналистите са високообразовани (повече от половината имат защитена магистърска теза). Близо 60% обаче нямат журналистическо образование. Всеки трети от респондентите е работил повече от 10 години в медии, но се наблюдава голяма редакционна мобилност – честа смяна на работното място.

Редовна практика е смяната на три и повече работни места за период от 10 години. Това може да се дължи на заплащането, което според повече от половината анкетирани се понижава през последните 2 години.

Едва 9,1% виждат увеличаване на доходите на работещите в медиите, докато всеки четвърти (24.5%) посочват мувствително намаляване на доходите си, а други над 37% - че "по-скоро се понижиха".

От АЕЖ смятат, че се наблюдава засилена концентрация на журналистите в столицата - две трети от анкетираните са работели за софийски печатни и електронни медии.

Представата, че най-вече политици се опитват да влияят на редакционното съдържание вече се пропуква. Икономически субекти (69.2%) и рекламодатели (60.8%) са новите властелини на медийно съдържание – техният натиск доминира в отговорите на журналистите, се казва в доклада.

Но и политиците все още са сред оказващите натиск (67%)- често в позицията на представители на бизнес интереси, както и  държавните и общинските институции (42.7%), като основно техният инструмент е контролът върху финансирането на медии чрез европрограми и договори с институции за "информационно обслужване".

Зачестяват случаите журналисти да участват в разпространението на "скрити" пиар-материали. Отговорите, че това е "широка практика" и "налагало ми се е, но по изключение" събират близо 55% от отговорите. Т.е. близо всеки втори журналист е попадал в подобна ситуация.

Нова форма на натиск, изпъкнала особено през 2015 г., е разпространяването на клевети и слухове срещу журналиста - 40.6% са посочили този инструмент в отговорите си.

Друга част от проекта на асоциацията е проучване сред 31 журналисти от десетина града, като 81% са отговорили, че в регионалните медии има цензура и всеки трети - че се е самоцензурирал. Трябва да се подчертае, обаче, че отговорилите идват изключително от електронни и онлайн медии, а от печатни издания са едва 12%.