Валидираха филателното издание за 25-тата юбилейна антарктическа експедиция (обновена)

Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов и ръководителят на Българската антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев валидираха пощенско-филателното издание, посветено на 25-тата мисия на българските изследователи на Ледения континент. Борисов припомни, че към момента има издавани 2 марки на тази тема, посветени на 10-тата експедиция през 2002 г. и на тази от 2012 г. - 20-тата кампания. Юбилейното издание е отпечатано от Българска филантелия, а общият му тираж наброява 11 хил. марки и 2 067 пощенски плика.

Художникът на изданието Ивелина Велинова коментира за Novinite.bg, че в избора на сюжет за марката, е имала достъп до фотографии от българските експедиции на Ледения континент. "Това, което ме провокира да избера този сюжет, е това, което беше запечатано отвъд красотата на Антарктида. Успях да уловя усилията на изследователите да работят в едни наистина екстремални условия", каза тя. По нейни думи изданията, посветени на експедициите, показват един по-декоративен континент с неговите обитатели - пингвини, птици, морски котки.

"Реалността може да бъде друга. Както се вижда на марката, нашите изследователи стоят на помощна лодка и се борят с виелица. Вижда се, че през ледените късове хората си подават някакъв багаж, за да го занесат до базата", допълни Велинова. Тя коментира още, че работата по изданието е отнело близо месец. "Това, че изпращаме юбилейно издание ме респектира най-много с това, че трябваше да бъде запечатана и доза тържественост в дизайна", допълни тя.

Ръководителят на експедицията проф. Пимпирев заяви, че юбилейната 25-та българска антарктическа експедиция се изпраща именно с акта на валидиране на новата марка. "Български пощи присъстват на Ледения континент още от зората на българските изследвания", допълни той. По негови думи пощенският клон на полярната ни база "Св. Климент Охридски", е открит в далечната 1994 г., а "именно с тези символи ние показваме, че сме там, че работим и покоряваме един нов континент", добави още той.

За предстоящата експедиция проф. Пимпирев коментира, че се отбелязва четвърт век, в който България е успяла да се нареди сред уважаваните полярни нации. "Ние не сме вече народ, който прохожда в Антарктида, както е например нашата съседка Турция, която миналата година направи първата си експедиция", каза той.

Сътрудничеството с нашите изследователи на Ледения континент е високо ценено. На базата ни на Антарктида са работили учени от над 25 държави, сред които Япония, САЩ, Южна Корея, Австралия. "Тя има сърце, както казват всички полярници, които са я посещавали. Почти всички държави са изпращали свои изследователи в нашата база", каза още той. По негови думи "Св. Климент Охридски" осигурява всички условия за четиримесечното пребиваване на българските изследователи на Ледения континент, но винаги могат да настъпят затруднения.

Антарктическият климат е един от най-суровите на Земята, което възпрепятства изследователския процес. Пимпирев коментира още, че е особено важно да се спазва "желязна" дисциплина по време на работа, която в екстремалните условия може да спаси човешкия живот. "Само преди две седмици получихме съобщение от Американската антарктическа програма, че един много известен техен учен е загинал, падайки в ледена пукнатина. При нас за 25 години такова нещо не се e случвало", допълни той.

Проф. Пимпирев каза също, че за тазгодишната експедиция е заложено да бъдат продължени геоложките изследвания в районите около българската база, тъй като те все още са недобре изследвани и експлоатирани. "Младите геолози от Софийския университет ще работят по намирането на вкаменелости в област, която не е достатъчно изследвана. Това е от периода на динозаврите, от Юрския период, от Кредния. Защо да не намерят динозавър, което не е правено от 50 години насам на Антарктида?", коментира още той. По негови думи откритията на българските учени са от важно значение за развитието на световната наука.

За финансирането на експедицията Пимпирев коментира, че от края на август т.г. е приета Националната полярна програма, в която е заложено отделянето на 500 000 лв. на година за полярни изследвания в периода до 2021 г. Програмата е свързана с цялостната дейност по поддържането на базата, координацията на научните проекти, техническото им подсигуряване и обезпечеността на работата в полярните условия.

Българските изследователи работят и по други международни програми, които са към Хоризонт 2020, коментира още той. "Хоризонт 2020  е стратегията на ЕС за полярните райони до 2020 г. Тя се финансира от ЕК за 2 млн. евро. ЕС дава много пари и ние като полярна държава сме задължени да се включим в тези проекти", допълни Пимпирев.

Физикът Васил Гурев, който е в екипа на 25-тата юбилейна експедиция коментира, че изследването на сеизмичността на района на българската база е приоритет на мисията. Това ще бъде втората поредна година на тези изследвания, началото им бе поставено през 2015 г. "Всяка експедиция си има своите очарования и трудности. Когато е кръгла годишнината е по-различно. Хубаво е, че вече имаме 25-та експедиция. Много страни полагат усилия да развиват научните изследвания в Антарктида, но това е едно начинание, което изисква освен ентусизаъм, и много средства", каза той. По негови думи истинският повод за гордост са нашите изследователи, които дават от себе си енергията, времето и ресурса, за да заслужим място сред полярните нации.

За проекта, в който той участва, Гурев коментира, че ще се постави посеизмична станция, която ще прави непрекъснати записи по време на престоя на учените на Ледения континент, както и ще бъде монтирана перманентна gps станция. "Имаме допълнителни проекти за изследвания върху самия ледник, корелация между микросеизмични явления върху ледника. За тези четири месеца ще се опитаме да натрупаме допълнителни данни, които тук, в България, ще бъдат изследвани от колегите", добави той.

По негови думи основната задача за този сезон е работата в ниската част на ледниците, което е свързано със зоната на адлация. Гурев обясни, че това е онази част, където ледниците се топят и разграждат, дава се началото на айсбергите. Той сподели още, че първото му стъпване на Антарктида е през 1994 г., когато се провежда Първата българска експедиция. "Това за мен е трета експедиция, така че с прекъсвания мога да кажа, че имам знанията как се е развивала нашата база през всичките тези години".

За този 25-ти сезон са набелязани още няколко цели, коментират учените от екипа. "За първи път идва една дама, която ще работи в областта на записване на шумове и звуци и ще ги анализира. Освен това геолозите продължават с техните проекти в района на базата и на п-ов Байерс". За тази година е предвидено и участието на българските учени по португалски проек за изследвания на пермафроста.

Друг съществен елемент на експедицията е свързан с двамата български алпинисти Николай Петков и Дойчин Боянов, които ще правят траверс по ръба на билото на Тангра планина. "Преди две експедиции изкачиха един от върховете - Иглен връх, така че и двамата имат достатъчно опит. Това е едно постижение, освен изпълнение като алпинизъм, та е и покоряването на върхове, които не са били изкачвани до сега. В тази част на света, немного са постиженията от този ранг", коментират още изследователите.