Александър Маринов: Борисов сам си е виновен

Александър Маринов: Борисов сам си е виновен
A A+ A++ A

До голяма степен Бойко Борисов сам си е виновен за съдебната реформа, защото трябваше да вземе много по-ясна линия и той да ръководи този процес, а не да го остави в ръцете на един министър. Това каза за Novinite.bg политологът Александър Маринов. По думите му сега Борисов е между чука и наковалнята.

Г-н Маринов, има ли според Вас вариант за сближаване на позициите за съдебната реформа?

Предполагам, че ще се намери някакъв компромис. Бойко Борисов и ГЕРБ в момента не биха искали да понесат такова поражение, още повече след като Борисов се ангажира с намирането на компромис. Големият въпрос е как ще бъде възприето и коментирано това, което ще се постигне, ако се постигне, разбира се. Възможно е и да не се стигне до гласуване на промените в конституцията. Не знам какво ще преценят отделните партии, какво печелят, какво губят. За момента се създава впечатление, че може да се намери компромис. Борисов се опитва да притиска партньорите си в управлението и най-вече Реформаторския блок, но напълно е възможно да се стигне до някаква имитация, която няма да реши проблемите и да осигури така да се каже и спокойствие, защото веднага ще възникнат други възражения, други аргументи. Тази реформа трябва да се направи така, че да води до решаване на проблемите, а не да създава видимост, че нещо се прави и да се отчита тук или извън България.

Има ли готовност за реформа в дълбочина?

Засега по различни причини според мен готовност за пълноценна реформа няма. Няма достатъчно сили, които да я подкрепят, има неяснота и така да се каже - заинтересованост на позициите на отделните фактори.

Съществува ли риск политическите пазарлъци да подменят смисъла на съдебната реформа?

Да, това е на път да се случи. Бих казал, че дори това, което се предлага, и което няма подкрепа засега, то също е компромисно, тъй като то не решава най-големите проблеми на съдебната система и въобще на правосъдието в България. Самото предложение е компромисно, а да не говорим, ако бъде допълнително кастрирано.

Има ли смисъл да се прави реформа на парче?

Според мен няма смисъл, и то не защото е на парче, а защото е непродуктивна. От това, което се прави, аз лично не виждам смисъл, освен чисто политическото премерване на силите и извличането на някакви минуси и плюсове, за едни минуси, за други плюсове. Едни ще бъдат обвинени, че са противници, че са привърженици на статуквото, други ще искат да се обявят, че искат да го променят, но големият проблем е в това, че всъщност нищо няма да се промени, поне засега така изглеждат нещата.

Не трябваше ли премиерът Борисов да се намеси по-рано?

Да, защото неговата идея да прехвърли тежестта по този труден въпрос върху реформаторите беше ясна, но в един момент той разбра, че все пак той е ръководител на най-голямата партия в управлението, министър-председател, и няма как изцяло да се дистанцира от това, което се случва - ще понесе съответните негативи и в България и извън страната. Сега Борисов е между чука и наковалнята. От една страна иска поне нещо да бъде прието, от друга страна очевидно се опасява, че ако е прекалено компромисно, ще бъде подложен на атаки, на протести, той не обича срещу него да се протестира и въобще до голяма степен сам си е виновен, защото трябваше да вземе много по-ясна линия и той да ръководи този процес, а не да го остави в ръцете на един министър. Промените в конституцията и характерът на тази реформа надхвърлят нейния чисто секторен обхват. Това не засяга само правосъдието, това засяга цялото общество и икономиката, политиката и т.н

Може ли да се каже, че в последните месеци само се е политиканствало, без да се поставят сериозните аргументи на масата?

Бих се съглсил и то е един път между самите политици и втори път, което е по-важното между политиците и обществото. Не се води диалог с обществото. Той се подменя с клишета, с пропагандни акции, това не важи само за съдебната реформа, това важи за цялото състояние на страната в момента. Много наивно е да се смята, че ние вървим напред, че нещата се развиват, нищо подобно. Нито един сериозен проблем не е придвижен напред, не е дори започнало неговото решаване и изглежда българските политици не разбират, че решаването на най-големите проблеми на обществото не може да стане без участието на самото общество, поради което се стремят да го държат по-наделече или да го обсебват. Това което представляваха нещо автентично, а именно гражданските протести от 2012 година - екологичните, 2013 г. - социално-икономическите, след това бяха обуздани, бяха впрегнати да обслужват конкретни каузи. Сега виждаме един абсурд - едни малки групички от хора, очевидно добре организирани, които се представят за гражданското общество.

Ще спечелят ли доверието на обществото с това, което правят управляващите?

Доверието на обществото е изключително ниско и продължава да спада. Доверието продължава да спада поради една основна причина, а именно че не се решават проблемите на хората. При това положение естествено, че никакво доверие не може да има.

Трябва ли да бъде допуснат компромис и пред провал ли е съдебната реформа?

Ако компромисът ще има за цел да представи някакво решение, което не е решение, ако компромисът е начин да се излезе от конфузната ситуация, в която се намират сега управляващите, какъв е смисълът от него? Очевидно е, че този компромис, ако те го направят, ще се върне като бумеранг върху тях. Да те могат да направят компромис, аз смятам, че ДПС няма да пропусне да се възползва. Виждаме, че вече ДПС поема политическите инициативи, щяха да ги изваждат от властта, щяха да ограничават влиянието им, нищо подобно. Сега те са в силна позиция, без тях нищо не може да се случи в парламента и те вече диктуват условия.

 

 

#съдебна реформа #Александър Маринов #Бойко Борисов

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »

Инбет Казино