НС реши: И българите в чужбина ще гласуват на референдумите

Народното събрание реши, че и българите в чужбина ще може да гласуват на референдумите. Това стана ясно, след като парламентът прие предложение на ГЕРБ за промени в закона за референдумите, които дават възможност на българите в чужбина да гласуват на референдумите.

С поправките се урежда правно и въпросът за провеждането на местни избори и референдум 2 в 1. Законопроектът на ГЕРБ мина с 95 гласа "за", 5 "против" и 19 въздържали се.

Пет законопроекта за промени в същия закон, внесени съответно от "Атака", Реформаторския блок и АБВ обаче не минаха. Трите законопроекта на "Атака", както и тези на Реформаторския блок и АБВ уреждаха намаляване на необходимия брой подписи за задължително свикване на референдум и условията за валидност на проведеното национално допитване.

Само ден след като президентът Росен Плевнелиев официално обяви, че ще предложи на депутатите местни избори и референдум 2 в 1 на 25 октомври, депутатите разгледаха в пленарна зала на първо четене промените в Закона за референдумите.

От "Атака" искаха да бъде премахната долната граница за минимален брой гласове, според които се определя дали референдумът е действителен, както и намаляване на необходимия брой гласове за задължително свикване на национално допитване от 500 000 до 200 000, а също и на необходимите подписи на граждани за ангажиране на вниманието на Народното събрание за провеждане на референдум да станат 50 000, вместо 200 000.

Намаляване на подписите искаха и от Реформаторския блок, както и от АБВ, които искаха необходимите подписи за задължително свикване на референдум да са 300 000, а при 150 000 искането да се разгледа от парламента. АБВ и Реформаторският блок бяха предложили още валидността на референдума да се определя по формулата 40% плюс един от гражданите с избирателни права, което означава, че тя няма да бъде фиксирана, а не както до сега да е в зависимост от избирателната активност.