А дали ще се спасим?
Какъв проблем разрешава ДАНС, като респектира ромските махали, в които имами проповядват чист ислям, мъже пускат дълги бради, жени носят бурки, а деца размахват пластмасови саби над главите на /не/приятелчетата си?
Трябва ли да сме спокойни, че така опасността от радикални действия на верска основа се отдалечават от България? Или напротив - като го пуснат от ареста, Ахмед Муса ще влезе с още по-героична осанка в джамията и проповедите му ще станат още по-убедителни?
Някак твърде лесна изглежда борбата с тероризма откъм силовата й страна. Раз-прас, строй се-преброй се, легни-стани и т.н. подходи са изпитани средства за осигуряване на ред. Но какво става в душите на хората? Настъпва ли мир и спокойствие, братство и любов?
Казват, че в дълбините си ислямът се е зародил от християнска ерес. Днес е трудно да си представим какви спорове в ранните векове са тласнали развитието на идеите в различни посоки. Не е трудно обаче да видим различията в днешния живот, които ни противопоставят.
Неотдавна лондонският акцент на един от главорезите на "Ислямска държава" втрещи висши политици на Острова и те публично се питаха: Как е възможно? Ние ли го отгледахме?
Ако се запитаме доколко си приличаме с британците по социално разслоение, отговорът е лесен - не много. Нямаме аристокрация като тяхната, нямаме чак такова имигрантско разнообразие...
Но това не ни предпазва от омразата. Има ли високомерие и безразличие към Другия, рано или късно идва отговорът на гнева.
Нека погледнем със съчувствие към респектираните днес, не със задоволство. Защото не знаем кога те ще решат да респектират нас.
Още по темата:
- » Шефът на ДАНС: Живко Коцев запознавал Стефан Димитров с директори на ОДМВР-та в страната
- » Искрен Митев: ДАНС вижда пудели, но "Магнитски" подминава
- » Правителството уволни зам.-председателя на ДАНС