Китай и глобалното търсене на енергия

Автори: Клифърд Краус и Кейт Брадшър, The New York Times

Дали с дипломация, инвестиции или в екстремни ситуации със сила, Китай ще търси енергия, за да задоволява растящия глад на увеличаващата се флотилия автомобили и да електрифицира кипящите си градове.

Китайското правителство демонстрира това в сряда, когато сключи 30-годишна сделка с Русия за доставка на природен газ. Това на фона на напрегнатите споровете с Виетнам, заради китайска нефтодобивна платформа в оспорвани води в Южнокитайско море.

Двете събития имат съвсем различна политическа динамика. Споразумението с Русия отразява по-тесни икономически връзки между двете нации, докато другото подчертава нарастващото напрежение между два ту по-големи, ту не толкова, съюзници от времето на Студената война.

Двете обаче демонстрират експанзивния подход на Китай в търсенето на енергия – политическа и икономическа стратегия със съществено отражение върху останалата част от света. С бързото развитие на китайската икономика през последното десетилетие енергийните усилия на страната я превърнаха в доминиращ играч на глобалния енергиен пазар. Бързорастящото потребление помогна за глобалното вдигане на цените на петрола в средата на първото десетилетие на новия век.

Китайското търсене също осигури спасение за производителите на въглища, които страдаха от намаляване на потреблението в Съединените щати и другите индустриализирани страни. Китай е сред страните с най-бърз ръст на вноса на природен газ, така че трябваше да „циментира“ отношенията с Русия, за да диферсифицира доставките. Същевременно китайците инвестират в търсене и разработка на нови находища в САЩ и в терминали за втечнен газ в Австралия. Китай в момента има операции, инвестиции и проекти по цялото земно кълбо в Африка, Средния изток, Южна и Северна Америка.

„Динамичният ръст на китайската икономика и търсенето на енергия преоформят глобалните енергийни пазари и икономическите и стратегическите последици от това са все още в развитие“, казва Марк Финли, генерален мениджър на Бритиш Петролиум /BP/ за глобалните енергийни пазари и икономиката на САЩ.

Промяната протече много бързо. През 2000-та година Китай използва едва половината от енергията, потребявана в Съединените щати. Само девет години по-късно Китай задмина САЩ в качеството им на най-големия в света потребител на енергия, а миналата година задмина САЩ като най-голям вносител на петрол.

Китай в момента изгаря толкова въглища, колкото целия останал свят заедно. Емисиите парникови газове на Китай /сочени от учените като причина за глобалното затопляне/ надхвърлиха емисиите на САЩ преди десетилетие и оттогава вървят само нагоре.

Китай няма друг избор, освен да гледа далеч отвъд собствените си граници за задоволяване на енергийните си нужди. Консумацията на петрол на Китай за миналата година е 10,1 милиона барела дневно – 1/9 от световната консумация – докато собственото е 4,2 милиона барела на ден. Данните са от скорошен доклад на OPEC /Организацията на страните производителки и износителки на петрол/. Променлив е успехът в търсенето и разработването на собствени находища шистов газ, въпреки че китайските енергийни експерти изразяват оптимизъм.

„Китайският пазар чувства, че революцията в шистовия газ идва скоро“, казва Чанг Ми, президент на Honghua Group, износител на сондажни платформи, докато е на конференция в Хюстън. По думите му още до края на тази година ще бъдат задействани 100 сондажни платформи за шистов газ.

Въпреки това повечето енергийни експерти са на мнение, че ще минат още 5-10 години докато се стигне до производство на значими количества и дори тогава количествата ще бъдат малки в сравнение с огромните енергийни нужди на Китай. Двете най-големи находища на шистов газ са в западната част на страната, докато големите потребители са концентрирани в източната част, а газопроводите са малко.

Още по-важно е, че шистовият газ в Китай е много по-надълбоко отколкото този в САЩ и е в недобре изследвани сложни геоложки формации. Местната индустрия вече се бори със сериозни опасения по отношение на сигурността и екологията и среща големи предизвикателства със сондирането на екстремно дълбоки кладенци в западните китайски територии с джобове компресиран природен газ и токсични газове.

Китайското търсене на местни резерви природен газ се случва в най-бедните и отдалечени територии в западната част на страната - планински долини, засяти с царевица и фермерски къщи с тухли от кал. Някои от енергийните гиганти на Китай като Sinopec използват модерни сондажни платформи и оборудване, но има и много малки играчи, с минимален опит и без техническа експертиза.

Така че зависимостта на Китай от внос изправя външната политика на страната пред същите предизвикателства като Съединените щати през последните десетилетия. Сега Китай трябва да обърне поглед към нестабилни региони по света, за да е в състояние да посрещне нуждите си.

В момента Китай внася по-голямата част от своя петрол от района на Персийския залив и доставките минават през Хормузкия пролив, контролиран от военноморския флот на Съединените щати. Китай разчита на грубо половин милион барела петрол дневно от Иран.

Но американските санкции превърнаха Иран в не толкова надежден източник на петрол. Същевременно намаляват доставките на петрол за Китай от страни като Либия, Судан и Южен Судан. Енергийния департамент докладва,че Китай бързо е заместил тези „пресъхващи“ източници с внос от Оман, Обединените Арабски Емирства, Ангола, Венецуела, Русия и Ирак.

Китайските отношения с енергийно богатите страни се различават значително. Ситуацията с Виетнам е екстремно напрегната, с кораби на двете страни, които се обстрелват. Претенциите на Китай към спорни азиатски води предизвикват протестите на съседните държави и критика от администрацията на Обама.

Но в Ирак, където Китай е основен играч на пазара, а китайските компании са основни инвеститори, поведението е напълно добросъвестно и липсва намеса в обтегнатите вътрешни работи на размирната страна. Китайците не бързат и да оспорват американското влияние в региона.

Китай се превърна в основен играч и в територии, традиционно доминирани от САЩ – Латинска Америка. Китайците укрепват връзките с петролно-финансирани правителства, които промотират социалистическа идеология и гледат да се дистанцират от Съединените щати. Става дума за Венециела и Еквадор.

В Еквадор Китай ефективно се превърна в банкер на правителството, осигурявайки грубо около 60% от нуждите от финансиране срещу в замяна на петролни доставки. Китайските компании продават еквадорския петрол по света, включително на Съединените щати. Венецуелската държавна петролна компания от своя страна изплаща на Китай 40 милиарда долара дълг, отпуснат през последните 6 години с огромен дял от своето 600 хиляди барела на ден петролно производство.

Африка е по-трудно за инвестиране място, което тества лимитите на китайското влияние. Чад спря дейността на държавната китайска петролна компания, заради нефтени разливи южно от столицата Н'Джамена. Чадските официални лица обвиниха китайците, че карали местните работници да разчиства, без да им осигурят адекватна защита.

Дъщерна компания на друг китайски петролен гигант, Синопек, пък беше принудена да изплати на Габон 400 милиона долара, за да се реши спор по договор за добив на нефт с правителството. Премиерът на Китай обаче подчерта интереса на страната си към Африка като посети 4 страни на континента, в това число богатите на петрол Ангола и Нигерия.

На този фон новата сделка между Русия и Китай трябва да подсили двете държави както икономически, така и политически. Сделката ще помогне на Китай да облекчи част от своята зависимост от несигурни транзитни пътища и нестабилни държави. Сделката ще гарантира на Русия енергиен пазар, в случай, че Европа реши да замести руското гориво с друг внос.

Русия може да доставя по 38 милиарда кубични метра природен газ годишно на Китай от 2018 година, което е с 15% повече от настощото търсене на страната. Още по-важно е, че сделката ще помогне на Китай да замести част от въглищата в производството на електроенергия с природен газ.

„Китайското общество ще се радва да види индустриализация без токсичен смог“, казва Джим Крейн, енергиен експерт на университета Райс. Светът също ще се радва на редуцирани въглеродни емисии, ако природният газ замести част от консумацията на въглища в енергийния баланс на Китай.

Автори: Клифърд Краус и Кейт Брадшър, The New York Times