Няма да чистя на 20 април!

Чистотата е болна тема на България.

Все чистим и все тънем в мръсотия.

Кампанията, която се организира всеки април от години, е сред многото противоречиви инициативи у нас.

На първо място, като гражданин на България аз плащам данък смет.

На второ място, изхвърлям си отпадъците на правилните места, и то разделно.

На трето място, луди пари се хвърлят за популяризиране на една „кауза“, като те могат да отидат за далеч по-смислени екоинициативи.

Затова няма да чистя на 20 април!

Безсмислието на тази кампания идва не от иначе благородната идея да почистим на нехайниците, които замърсяват в останалото време на годината.

А от това, че българинът няма психика за чистота. През април ще почистим, но през май пак ще е мръсно.

Защото в кампанията чистят само онези, които не замърсяват, които имат съзнанието за отговорност към околната среда и най-малкото – чувство за естетика.

Защото съседката, която си изхвърля боклука през балкона, няма да почисти после. Гарантирано.

Защото на българина му липсва нещо основно. Нещо толкова „европейско“. Съзнанието за чистота.