БАН няма пари да проучва земетръсните разломи

Българската академия на науките (БАН) няма пари да проучва разломите на територията на България, които биха причинили земетресение при разместване.

Данните от доклада след проучването на земетресението в Перник от 22 май показват, че разломът, активиран при труса, е един от най-малките в региона, обясни доц. Александър Радулов, цитиран от БНР.

Разломът в региона на село Вискяр и село Дивотино претърпява повтарящи се земетресения, като е един от най-малките в Пернишкия и Радомирския регион, установи екипът геолози на БАН.

По-големите разломи, които се намират в съседство, не са проучени заради липса на пари.

„Съществуват други, по-големи разломи, които не са проучвани със съвременни подходи“, поясни доц. Александър Радулов от екипа на БАН.

Той отбеляза, че техните максимални магнитуди и периоди на повторяемост са неизвестни.

Тези разломи дори не са картирани - да се съпоставят следите им на карта, за да се види каква е тяхната геометрия, каква е тяхната конфигурация, обясни ученият.

Според него най-добрата карта на сеизмичната опасност се прави чрез оценка на големите земетресения.

Доц. Александър Радулов апелира още веднъж държавата да обърне внимание на науката сеизмология, освен да финансира изготвянето на адекватна карта на сеизмичната активност у нас.

„Отидох на терен заедно с моите колеги единствено и само от научно любопитство и се чувствам длъжен да кажа какво е станало като деформация, ако се прави непрекъснат мониторинг, може да се каже, че в близките дни може да се случи нещо“, коментира доц. Александър Радулов.

Страната ни може да вземе добър опит от съседните държави като Турция и Румъния, допълни експертът.