"Чудо" по скалата на Рихтер

Земетресение от 6-та степен по скалата на Рихтер разтресе западна България призори, изкара паникьосани хора на улицата и вкара страната във водещите световни новини.

Природният и психологическият шок се поразсеяха и дневната светлина поднесе невероятна равносметка, още по-достойна за водещите новини – без жертви (само една, предизвикана от сърдечен удар), без сериозни наранявания и без големи щети на пътната инфраструктура, на сградите, язовирните стени, електроцентралите, атомната централа, без прекъсвания на мобилните и стационарните телефони, на спешната телефонна линия 112, на програмите на радиото и телевизията, а влаковете и градският транспорт си вървяха по график.

Само преди дни земетресение с подобна сила v недалечна Италия завърши с 8 жертви, поне 50 ранени, и множество разрушени обекти, някои от които със значителна културна и историческа стойност.

Според официално изявление на Министерството на регионалното развитие, трусовете са били по-слаби от тези които могат да бъдат издържани от сградите в София и страната. Без съмнение, много от тях са добре построени, все пак наистина издържаха, пък и технологичните мрежи се оказаха на ниво, а е някак трудно за вярване...

Българите са свикнали да посрещат бедствията безпомощно и сами. Институциите са хронично болни от недостиг на средства, координация и компетентност, затова днес хората дори не можаха да осъзнаят положителното в новинарския поток за земетресението. Трудно им е да си представят, че нещо, дори едно единствено нещо, в тази държава би сработило.

Вместо водите на язовирите, майтапи наводниха социалните мрежи. Заговори се с пълна сила и за чудеса и за българите като богоизбран народ. Дори премиерът благодари на Господ.

Отвъд божественото и „зоната на здрача", Регионалното министерство ни напомни, че само законно построените сгради гарантират безопасност при земетресение, а по-високите противоземетръсни стандарти са въведени след 1987 г..

Остава въпросът какво правим с многобройните незаконни постройки, пръснати навсякъде из родината, с новото строителство, известно с орязване на материали и безопасност с цел печалба и евтина изработка, със сградите построени преди 1987 г.?

И какво да кажем за болшинството български медии, които се провалиха с трясък в задачата да информират уплашените граждани? Продължиха до разсъмване да излъчват сериали, реклами и реалити-та, а радиото просто каза, че имало земетресение - за тези, които не бяха разбрали... Междувременно информационното затъмнение принуди хората да се организират в групи за взаимопомощ и противодействие на бедствието в социалните мрежи. Други пък, щастливците, които живеят в тези райони на страната, където трусовете не бяха усетени, бяха събудени от разтревожени роднини от чужбина от които с изумление научиха новината, доста преди тя да стигне до родните медии.

Вместо да благодарим, да благославяме, да се хвалим, и да се чувстваме безпочвено безопасно, би трябвало много внимателно да преценим как и дали успяхме да се спасим от невероятен кошмар и какво ще правим занапред. България има нужда от план и стратегия. Да се разчита на късмет е неблагоразумно, чудеса се случват рядко, а Господ помага само на тези, които искат да си помогнат сами.