Още един мандат? Що за магарешки инат!

Цитат No 1:

„В Гърция искаме премиер като Вас - патриот и отговорен, който строи в държавата."

Гръцки туристи в разговор с министър-председателя Бойко Борисов по време на посещението му в град Сандански

************        

Цитат No 2:

„Мина доста време, докато проумеем, че набитият и едър мъж, който слиза от колата на българския министър-председател е самият Бойко Борисов, а не неговият бодигард.'

Оператор, работещ за немски телевизионен канал, базиран в Брюксел, в частен разговор

************************************************************************

„За нас България представлява интерес най-вече с колоритните и често пъти абсурдни истории на обикновените хора. Те са интересни за германците, но виждам, че животът тук е много труден," казва ми немският оператор с неловко и леко унизително състрадание в погледа.

Това, което ми се струва трудно точно в този момент е как да му обясня защо на изборите догодина най-бедните и нещастни избирателите в Европа ще подкрепят статуквото. Така поне твърдят социологическите проучвания.

Първо трябва да обясня сама на себе си този феномен. Защо Борисов продължава да бъде толкова популярен, при положение, че ставаме все по-бедни и все по-нещастни?

Въпреки многобройните обрати в политиката му по ключови въпроси като данъците и енергийни проекти, както и страховитата липса на добре подготвени кадри, министър-председателят Бойко Борисов остана верен на ролята си на победител, човек от народа, който се гордее с липсата на дипломатически или държавнически маниери, каквито се очакват от най-влиятелния политик в държава-членка на ЕС.

Невероятно, но факт - тази комбинация се харесва на повечето българи.

Ето защо Борисов все още може да се похвали, че продължава да е начело на най-популярната партия в страната и се радва на подкрепата на повече от половината българите. Изглежда, че той ще се изправи срещу далеч по-малко трудности в задържането на народната любов, отколкото очаквахме да има на пътя му около година преди края на неговия мандат.

Всъщност, като нищо може да се окаже, че Борисов е първият министър-председател на бивша комунистическа страна, успял да задържи подкрепата на почти всички гласоподаватели, пуснали бюлетина за него на последните избори преди три години!

Когато встъпи в длъжност, в пика на кризата, впечатляващото присъствие на Борисов накара хората да вярват, че той е пристан, на който те могат да се уповават сред бурните води на световните пазари и липсата на мъжкарска решителност и способност да реши дори собствените си проблеми онзи, който до неотдавна изглеждаше като спасител – Брюксел.

По-късно се оказа, че Борисов предпочита да имитира действие, отколкото да прави сериозни реформи (както един популярен коментатор шеговито отбеляза Борисов си сменя персонала по-бързо, отколкото Елизабет Тейлър е сменяла съпрузите си).

Проблемът с този модел на управление е, че всичко зависи от личната харизма, влиянието, връзките, и няма нищо общо с инструментите и правилата, присъщи на една демократична държава. В един момент дори поръчителите зад правителството, тези, които дърпат конците, излязоха на светло. И какво от това?

Пренесени в света на икономиката фактите рисуват класическата картина на  олигархично управление в ръцете на шепа хора.

Нека все пак допуснем, че преди три години Борисов е оглавил държавата с искрени и чисти намерения за добри дела. Какво се обърка?

Черният списък включва: огромен дефицит на справедливост, липса на основни реформи, необходими, за да стане държавния сектор по-ефективен, склонност към провеждане на политика в полза на определени хора, невъзможност да се привлекат или поне да се предотврати прогонването на чуждестранните инвеститори, които създават нови работни места, фалшива борба с корупцията.

Сигурна съм, че голяма част от вас ще възразят – та тук винаги е било така! (или поне откакто комунистическият преврат през 1944 година промени хода на историята ни).

Вярно, така е, но нека не забравяме, че партия ГЕРБ спечели изборите през 2009 именно с обещанието да сложи край на фараонските и мафиотски структури, да накаже виновните за разпада на икономиката и държавността. ГЕРБ не спазиха това обещание и предателството им спрямо милионите им привърженици е равносилно на престъпление.

Ще си позволя да илюстрирам думите си с един достатъчно красноречив и стряскащ пример.

Изследване на „Отворено общество", проведено сред всички 35 страни-членки и кандидатки за членство в ЕС, неотдавна изрече горчивата истина - за петте години членство в ЕС България пропусна да използва новите възможности за подобряване на живота на своите граждани.

С други думи, политиците на страната отказаха да се поучат от опита на страни като Словения, Чехия и Естония, които положиха много усилия в тази насока и дръпнаха напред.

С риск да получите сърцебиене, предлагам на вашето внимание резултатите по показателя „качество на здравеопазването". България е на последното 35-то място сред страните от ЕС и кандидатките за членство, по оценка на шведския институт „Юрохелт".

Дори албанците живеят по-дълго и боледуват по-малко от българите...

Без коментар.