Юлиян Войнов: Висока ли е високата цена на горивата в България

България си извоюва славата на страната в Европейския съюз с едни от най-високите цени на горивата. Въпреки че по отношение на крайните потребителски цени, България се намира в златната среда, а даже и във втората част на класацията, то по отношение на цената на горивата преди данъци и акцизи, страната заема лидерски позиции, като относно цената на бензин А 95 е четвърта, а относно цената на дизела е на втора позиция с най-високи цени от всички държави-членки на ЕС. Напоследък общественият дебат е силно съсредоточен около това незавидно положение на България на пазара за горива, като основните обвинения са, че цената на петролните продукти е силно завишена и държавата трябва да предприеме мерки за тяхното намаление.

Това е принципно правилна позиция, защото е ясно, че когато си в началото на класацията по високи цени, има някакви причини, които пречат на пазара да работи нормално. От много години общественото мнение е доминирано от разбирането, че в страната има картелно споразумение между производителите и търговците на горива, които умишлено държат цените високи, гарантирайки си сигурни печалби. В това отношение обществото има категорични причини да мисли точно така. Проблемът с високите цени на горивата обаче излиза извън рационалната логика, когато се постави въпросът как той да бъде решен.

Преди да погледнем в дълбочина възможните решения е необходимо да се кажат някои принципни неща за пазара на горива в България, базирани на конкретна статистика. В момента основното обвинение за високите цени на бензина и особено на дизела са насочени към ценовата политика на Лукойл, който се обвинява, че умишлено и необосновано завишава цените, на които продава продукцията си. В петък, 21 август, шефът на митниците Ваньо Танов и министър-председателят Бойко Борисов направиха директното внушение, че в България има картелно споразумение и че в търговците на горива остават около 0.45 лв. от всеки продаден литър гориво. Тази калкулация беше направена на базата на средната цена на дизела в ЕС и в останалите държави от съюза.

Много е спорно дали подоба калкулация може да бъде направена по този начин, тъй като всеки производител има свои специфични условия на производство и цената на горивото, произвеждано и търгувано от една рафинерия не може автоматично да бъде съотнесена към цената на продукцията на друга рафинерия.

След всичко казано до тук основните въпроси, на които следва да бъде отговорено са два:

1. Има ли спекулативно увеличение на цената на дизела (като представител на всички горивата в случая, които се продават в страната), несъобразено с флуктуациите на цената на петрола на международните пазари.

2. Независимо от отговора на първия въпрос, има ли основание да се смята, че цената на горивата (дизела) в България е необосновано по-висока, отколкото пазарните условия предполагат.

По отношение на първия въпрос от изложението ясно се вижда, че в общи линии цената на дизела в България следва в някаки тесни граници цената на петрола на международните пазари. Въпреки че има повишение на цената на дизела с по-голям процент, отколкото е повишението на цената на петрола (или съответно по-малко намаление, отколкото е намалението на цената на петрола), то има и обратната ситуация, когато цената на дизела се повишава по-малко (съответно намалява с повече), отколкото е повишението (съответно намалението) на петрола на международните пазари. Тази ситуация се запазва до средата на месец юли, когато явно цената на дизела се увеличава (или не спада) с темпото, с което се порменя цената на петрола.

Въпросът е може ли за това да бъдат обвинявани производителите и търговците на горива в страната. Трудно е да бъде търсена вина на някого, тъй като посочените аномалии не са свързани с непазарно поведение. Нормално е, когато търсенето се повишава, цената на продаваната стока да се повиши (Нека само да си припомним, че в България цените на основни продукти се повишават винаги около празници, с които консумацията на тези продукти е свързана. Подобен тип поведение остава лош вкус в устата от некоректни спрямо клиентите похвати, но в крайна сметка повишеното търсене води до увеличаване на цените, на което ние като потребители ставаме свидетели непрекъснато). Разбира се, сериозната диспропорция в цената на горивата през последните седмици е видима, но тя е свързана с много рязкото поевтиняване на цената на петрола през периода, което е нормално да бъде отразено с известно закъснение в цените на крайните продукти.

Вторият въпрос, повдигнат по-горе е много по-важен. А той е защо изобщо цената на горивата в България могат да бъдат продавани на цени, които са по-високи то тези, на които се продава в Европа. На този въпрос отговорът е комплексен. Но нека първо разгледаме как може държавата да реагира на подобна ситуация.

Най-лесното решение, което се предлага от мнозина е да се осъществи регулация на цените, с което да се ограничат печалбите на Лукойл (като единствен производител) и на търговците на горива. Тук трябва да бъде обърнато внимание, че регулацията на цените във всичките й форми е директно решение на проблема, докато натискът върху КЗК да разследва дали има картелно споразумение между производител и търговци не води автоматично до намаляване на цените, а е свързано с глоби за непазарни практики, които могат да доведат до спад в цената на горивата, но могат и да не доведат.

Позицията на икономиста Юлиян Войнов е публикувана в блога му.