САЩ отчитат маргинализация на ромите, зависими медии и корупция у нас

Маргинализацията на ромското малцинство, влошената медийна среда и корупцията изпъкват като основни проблеми в България според доклада на Държавния департамент на САЩ за състоянието на демокрацията и човешките права в света.

Ромите

Обществената дискриминация и предразсъдъците срещу ромите и други малцинствени групи остава основният проблем. Според преброяване от 2011 г., в България има 325 345 роми - по-малко от 5 на сто от населението, както и 588 318 етнически турци - по-малко от 9% от населението. Наблюдатели твърдят, че тези цифри са неточни, тъй като повече от 600 000 души не участват в преброяването.

Много роми продължават да живеят в ужасяващи условия. 55% живеят в пренаселени градски квартали. Между 50 до 70 процента от техните жилища са незаконно и неправилно изградени, често без подходящо водоснабдяване и канализация. Те нямат достъп до здравни услуги, където също са обект на дискриминация. Данните от 2013 г. сочат, че 30 на сто от ромите не са се регистрирали към общопрактикуващ лекар (т.е. липсва здравно осигуряване), а 78,8% не са имали достъп до зъболекар.

Медиите

Продължаващото влошаване на медийната среда и увеличаването на медийната автоцензура заради корпоративен и политически натиск също са проблематични.

Нарастващата и непрозрачна концентрацията на медийна собственост сериозно нарушава медийния плурализъм. Най-слабата черта на българските медии остава непрозрачността в собствеността и огромната концентрация на медии в рамките на няколко конгломерати. Политизирането на медиите ги прави по-необективни доставчици на информация. Обобщено в медиите в България царят липса на собственост и финансовата прозрачност, редакционни пристрастия и чувствителност към икономическо и политическо влияние.

Продължава да има сплашвани журналисти, върху които се прилага насилие.

Корупция

Корупцията във властта е друг основен елемент в доклада, в който се посочва, че въпреки че законът предвижда наказателно преследване на корупцията във властта, правителството не го прилага ефективно и служителите във всички сфери на управлението често участват в корупционни практики безнаказано.

Корупцията продължава да бъде пречка пред възможностите на правителството и подкопава общественото и бизнес доверието в съдебната система и другите държавни институции.

Правителството на България е предприело стъпки за съдебно преследване и наказване на длъжностните лица в службите за сигурност и на други места, които са извършили злоупотреби, но действията им са били недостатъчни, а безнаказаността е проблем.

През годината в България има редица доклади за корупцията в правителството. Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване, нарушения при поръчки и търговия с влияние. През април Софийският градски съд осъди председателя на Комисията за предотвратяване и идентифициране на конфликт на интереси, Филип Златанов, на три и половина години затвор за злоупотреба с властта си. 

Посочено е като пример делото срещу бившия депутат Димитър Аврамов за съучастие в подкуп. Най-малко 320 лица, както на национално и местно ниво имат отговорности, свързани с борбата с корупцията. ДАНС има мандат да разследва корупционни действия на високо равнище, правителството и други официални лица. Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност е отговорен за анализ, планиране и разработване на антикорупционни решения и политики.

Постоянната комисия в Народното събрание е отговорна за разглеждане на законодателни инициативи и мониторинг на правителствени агенции. Независима комисия е отговорна за предотвратяване и идентифициране на конфликт на интереси. Въпреки това, липсват устойчиви механизми за борба с корупцията, пише в доклада. Европейската комисия разкритикува антикорупционни агенции за "липса на координация, независимост и външен надзор."