Георги Господинов и тъгата му за България

През декември 2010 г. „Икономист” публикува статия, разглеждаща „география на щастието”, в която България беше обявена заедно с Румъния – най-новите и вероятно най-зловредните членове на Европейския съюз – „за най-тъжното място в света”. Почти година по-късно Георги Господинов, най-известният писател на България, публикува втория си роман – „Физика на тъгата”. Това написа в обширен материал за българския писател Георги Господинов  Гарт Грийнуел от списание Ню Йоркър.

Господинов признава в свои интервюта, че книгата е отчасти отговор на тази статия, а от друга страна е искал да разбие клишетата за източноевропейския темперамент: “В крайна сметка, моят главен герой се опитва да разкаже история конкретно за това място, за най-тъжното място, и да се справи със своята собствена тъга.”

Като описва ежедневието в България, писателят се опитва да комуникира с българската „тъга”, която колкото е лингвистична, толкова е и метафизична дилема. Българската дума „тъга” на Господинов (която неговият английски преводач Анджела Родел изразява като „скръб”), е досущ като „хюзюн” на Орхан Памук или като „тоска” на Набоков – дума, която няма реален еквивалент на английски.

Тъгата на Господинов е жадуване за нещо, което все още не се е случило. Рязко осъзнаване на това, че животът си минава и че някои неща никога няма да изпиташ заради хиляди причини – лични, географски, политически.

В творчеството на българския писател изпъква идеята за неизживения живот на място, където хоризонтът на възможностите толкова пъти е бил преначертаван - пейзажът е осеян с руините на „неясни, абстрактни идеологии” и техните сринати обещания – от рушащите се социалистически монументи до изоставените курорти и жилищни комплекси – наследство от някогашния бум на пазара с недвижими имоти.

Събитията в България от последните предизвикват Господинов да размишлява отново върху всичко, което го тревожи. През февруари 2013 г. той издава сборника от есета и разкази „Невидимите кризи”. В същата седмица избухват протестите в София, които свалиха дясно-центристкото правителство на България.

“Имаме беднотата, имаме отчаянието, но отвъд това няма хоризонт”, заявявае в интервю по онова време Господинов. „Не става дума кой ще ми плати сметката за ток (високата цена на тока е спусъкът на протестите), а кой ще плати за моя разочарован, обезсърчен живот.”

Писателят пресъздава всички измерения на кризата - икономическа, интелектуална и естетическа. Алтернативата за вероятно бъдеще е отстъпление към миналото.