Сграда по сграда бавно рухваме

През вече далечната 2006 г. две момичета намериха смъртта си при срутване на сграда в центъра на София. Случаят стана известен като "Алабин", защото инцидентът стана именно на тази улица. В зданието се провеждал ремонт, но работниците си тръгнали от обекта час и половина преди трагедията. Делото за виновните се проточи с години...

9 години по-късно нова трагедия потресе България. Хотел "Вероника" в курортния комплекс "Слънчев ден" се срути вчера (8 април). При инцидента загина един мъж, а официално се издирват други трима, но се съобщава и за още изчезнали. Инцидентът станал при разрушаване на старата сграда. Поради липса на тежка техника, работниците са разрушавали на ръка сградата, рязали са с резачки носещи елементи.

Историята ще запомни тези два случая като най-емблематични за срутили се сгради, но това не означава, че са единствени. Малцина си спомнят двете пострадали жени при срутване на тераса на къща в Габрово през 2008 г. Тогава старата сграда била обявена за събаряне, но въпреки това била обитавана.

През 2011 г. пък 25-годишен гражданин на Чехия загина, а две момичета тежко пострадаха, след като балкон от жилищна сграда в София поддаде и тримата полетяха надолу. А помните ли срутилия се до основи балон, който се намираше в парка на стадион “Българска армия”? И той рухна (2012 г.) за щастие без жертви и пострадали. Инцидентите през годините  не намаляват, напротив - колкото повече време минава, толкова бройката им се увеличава. И тук е мястото да попитам защо трябваше да се достигне до новата трагедия с хотела?

Отговорът обаче няма да ми хареса. Единият вариант е да се обвинят хората, че не са внимавали или не са спазвали инструкциите. Каквато теза се разхожда из медийното пространство – затрупаните работници не били минали инструктаж, или влезли в хотела да рушат, при положение, че било обявено срутването. Другият вариант е да се подхванат пак институциите, че не са си свършили работата. Вече е тръгнало досъдебно производство по случая, а вероятно ако се достигне до дело и то ще се проточи с години...

В същото време дните ще продължават да минават и в България ще продължат да „изникват“ опасни сгради. Какво трябва да направим с тях обаче? Да им сложим само табелки „предстои разрушаване“ и след това да ги оставим на произвола, защото административните процедурите са тромави и докато се стигне до реално действие сградата и сама си е рухнала?!

Преди време се появи проект за наредба на Столичната община, изготвен от направление "Архитектура и градоустройство". Той предвиждаше да се сложи край на опасните и незаконни сгради, като общината по-лесно можеше да осъществи принудителното им отстраняване. Разходите по събарянето, поправянето или заздравяването на постройките пък щеше да бъде за сметка на собствениците. Но както се казва София не е равно на България...

И така времето минава, а то е безпощадно. Все пак всяка сграда рано или късно ще рухне. Въпросът е дали ще има жертви и пострадали, когато това ще се случи, или ще е в контролирана среда?!