Кои са българските Кудю и Удю?

Един добър журналист в един добър тв канал разговаря с британския посланик Джонатан Алън - в самия край на мандата му у нас. Интервю като интервю, от което излязоха новинки и жълтинки, мултиплицирани след това от други медии.

Дотук нищо лошо, би казал някой. И е така. Смут обаче предизвикаха следните думи на българина, разговарящ в национален ефир с чужденец: "... ние, българите, сме много по-директни от вас, англичаните. При нас няма тези украшения на езика от рода на Would you mind и Could you. Ние сме директни, казваме си право в очите... ".

Не е тъжно и вече не ни прави впечатление, когато в ефир някой редува Ти и Вие-формата на обръщение, и то пред другоселец, говорещ перфектно родния ни език. Тъжно е, когато не познаваш собствения си език. При положение че езикът е основното средство, с което работиш.

Защото съвременният български език може да е доста ограбен от чуждиците, но все още в него има динамика и богатство, с които може да изразят много неща. И, слава Богу, все още доста от нас използват "украшения" от типа на "Бихте ли...", "Би ли било...",  "Ако не възразявате..." и т.н.

В крайна сметка, въпрос на национално самочувствие и гордост е в тези объркани времена да търсим забравени ценности. В противен случай, и ние, и тези след нас, ще живеят с чувството за неспиращо през годините опростачване.