Eвропейският съд пак осъди България за унизяване на затворник

На 16 декември 2014 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди за пореден път България по жалба за нечовешко отнасяне към затворник, съобщиха от Българския хелзинкски комитет.

Делото е по жалба на лишен от свобода, който е бил прикован за девет дни към легло във Варненския затвор през 2008 г. Като се позовава на Европейската конвенция за правата на човека (забрана за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне и наказание), съдът приема, че приковаването на жалбоподателя към леглото за девет последователни дни е било нечовешко отнасяне. Причинило му е силна болка и страдание, а методът чрез белезници е бил унизителен. Продължаването на това наказание, след като жалбоподателят е декларирал, че се отказва от намерението си за самонараняване е било прекомерно и му е причинило силно психическо страдание.

Фактите

Жалбоподателят изтърпява осемнадесетгодишна присъда лишаване от свобода. На 23 май 2003 г. той е преместен в затвора във Варна. Периода между октомври 2008 г. и юни 2009 г. той прекарва в затвора Враца.

През 1989 г. жалбоподателят е получава фрактура на дясната ръка. След инцидента способността му да движи дясната си ръка е значително намалена. През май 2008 г. е направена операция на ръката му заради възникнало усложнение. Страда също от дископатия, гастрит, дуоденит, болка в кръста и често губи съзнание.

Между 20 февруари и 24 април 2007 г., той е приет в психиатричното отделение на болницата към затвора в Ловеч. Констатацията на неговия лекар е, че психическото му състояние се характеризира с поведенчески разстройства под формата на агресивни реакции и склонност към самонараняване.

Жалбоподателят посочва, че след многобройните му жалби до администрацията на затвора по повод условията в затвора и влошаването на здравословното му състояние, надзорните органи започнали да проявяват враждебно отношение към него.

Между 21 декември 2007 г. и 9 Април 2008 г. той е поставен за 14 дни в изолация за наказание за неподчинение на затворническата администрация.

През април 2008 г. жалбоподателят започва гладна стачка в знак на протест срещу лошите битови условия в затвора във Варна. На 29 април 2008 г. той поисква среща с окръжния прокурор по надзора, отговорен за въпросната пенитенциарна институция, като заявява, че е готов да се самонарани.

Същия ден няколко надзиратели обездвижват жалбоподателя в лежаща поза върху леглото му. Китките и глезените му са закопчани с белезници към металната част на леглото по такъв начин, че тялото му образува кръст.
На следващия ден жалбоподателят се оплаква от силни болки в дясната ръка, гърба и десния крак и поисква да бъде прегледан от лекар. Моли надзирателите да го освободят от леглото и подписва декларация, с която се отказва от намерението си за самонараняване. Молбите му остават без отзвук: надзирателите му обясняват, че служителите на затвора, които могат да разпоредят освобождаването му от леглото, ще отсъстват по време на празничните дни в началото на май месец.

На 1 май 2008 г. жалбоподателят е прегледан от лекар, който го инжектира с лекарство. Надзирателите свалят белезниците на жалбоподателя единствено по време на медицинския преглед. След това той отново е заключен за леглото.
Жалбоподателят остава обездвижен с белезници за леглото си през следващите шест дни. Три пъти на ден       белезниците са сваляни за двадесет до тридесет минути – за хранене и ползване на тоалетната. Освободен е от леглото на 7 май 2008 - първия работен ден от месеца.

След освобождаването си затворникът подава жалба до прокуратурата, но тя отказва да образува досъдебно производство. Постановленията за отказ са потвърдени пред по-горните инстанции.

През 2008 г. и 2009 г. затворническата администрация отваря няколко писма до Български хелзинкски комитет, който го представлява в производството пред прокуратурата и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Писмата са подпечатани с печата на затвора във Варна, а две от тях са придружени от писмени бележки на администрацията.

С решението ЕСПЧ присъжда 12 000 евро за неимуществени вреди на жалбоподателя и 4 000 евро разноски на неговия процесуален представител – Български хелзинкски комитет.