Чък Хейгъл: Основните заплахи за САЩ идват от провалилите се държави

Автор на тази програмна статия за външната политика е сенаторът Чък Хейгъл, който наскоро подаде оставка като министър на отбраната на САЩ. Макар да е заемал такъв висок пост в администрация на един президент демократ, Чък Хейгъл е привърженик на Републиканската партия. Статията е публикувана във "Форин афеърс", а ние я публикуваме със съкращения.

Терористичните удари от 11 септември 2001 година, погубили близо 3000 американци, се превърнаха във водораздел на новата епоха, в повратен момент на нашата история. Тероризмът е историческо и екзистенциално предизвикателство, което променя из основи традиционните ни представи за безопасността. Борбата с него трябва да стане приоритет за нашата страна, съответно основно направление на външната политика на Републиканската партия.

Но войната с тероризма не трябва да се разглежда откъснато от други фактори. Необходимо е по-специално да се отчита мащабната криза на управление в развиващия се свят, особено в Големия Близък изток.

Започвайки военната операция в Афганистан срещу "Ал Кайда" и талибаните, президентът Джордж Буш е разбирал, че войната срещу терора трябва да бъде нещо повече от простото оправдание за използване на военна сила. Задачите на САЩ трябва да съответстват на мащаба на усилията. Както заяви президентът на 29 януари 2002 г. на съвместно заседание на двете камари на Конгреса, "нашите цели не се ограничават с отстраняването на заплахите и озаптяване на враждебността. Необходимо ни е светът след войната с терора да стане справедлив и мирен". Външнополитическата мъдрост изисква лидерската роля на САЩ да бъде свързана в еднаква степен както с привързаността ни към принципите, така и с нашата готовност да използваме сила. Външната политика е мост както между САЩ и света, така и между миналото, настоящето и бъдещето. САЩ не трябва да изпускат изпод око енергията на промените - включително енергията на едно непредсказуемо и неспокойно поколение, което в момента се формира в целия свят. Ключовите фактори, които трябва да ни помогнат да се установи връзка с тези поколения, е вярата в нашите лидери и доверието в тях и в нашите намерения.

Основните заплахи за сигурността и лидерската роля на САЩ и занапред ще идват не от другите световни сили, а от слабите държави. Тероризмът намира убежище в несъстояли се и разпадащи се държави - там, където тлеят неугаснали регионални конфликти, където цари бедност и отчаяние. Режимите, подкрепящи тероризма, се опитват да се сдобият със сила и легитимност не с народна подкрепа, а с оръжие за масово унищожение. Проблемът на тероризма и разпространението на оръжията за масово унищожение е неразривно свързван с проблема с несъстоялите се държави.

Пет от 6-те милиарда хора на нашата планета живеят в по-неразвити и изостанали региони. Но именно на тези региони ще се падне по-голямата част от ръста на населението през този век. Днес всеки трети техен жител е под 15-годишна възраст. Когато това поколение порасне, то ще става основна движеща сила на промените в световната политика през първата половина на 21 век. Много държави от развиващия се свят - особено в Африка, Големия Близък изток и Азия - няма да могат да удовлетворят базовите потребности на увеличаващото се население по отношение на работа, здравеопазване и безопасност. Макар бедността и отчаянието да не пораждат тероризъм, те го подхранват с удобна питателна среда. Трудностите с демокрацията и икономическото развитие, както и властта на авторитарните правителства спомагат за радикализацията на населението и политиката. По такъв начин кризата на управлението в развиващия се свят не трябва да се отделят от американските глобални интереси в широк смисъл. Отчитането на този контекст е необходимо за разбирането на днешните външнополитически разисквания.

Стратегическите отношения

Републиканците разбират, че външната политика на САЩ в близко бъдеще ще изисква особено внимание км четиримата партньори, отношенията с които са жизненоважни за нас. Това са Европейският съюз, Русия, Индия и Китай. От отношенията на САЩ с тези водещи играчи до голяма степен зависи световната стабилност и безопасност.

През 21 век ЕС ще бъде една от най-големите и значими сили. Външната политика на САЩ трябва да го признае за отделен играч, без да го бърка с НАТО, с която той, впрочем, е тясно свързан. Нещо повече, признавайки дипломатическата и икономическата важност на отношенията с Евросъюза, ние фактически ще укрепим нашите отношения с НАТО.

ЕС се състои от 25 държави, чиито граници са открити за търговия и инвестиции. Обемът на търговията и инвестициите между САЩ и Евросъюза заема първо място в света, надхвърляйки един трилион долара годишно. Но САЩ и Европейският съюз не трябва да се ограничават с разширяването на тези впечатляващи икономически връзки. Те трябва съвместно да решават глобалните проблеми на настъпващата епоха. Това ще е изгодно и за Америка, и за Европа. По-специално за тях ще бъде от полза, ако в крайна сметка Турция бъде приета в ЕС.

Откакто Съветският съюз рухна през 1989 г., Русия се опитва да провежда политически и икономически реформи. САЩ трябва да продължат с подкрепата на реформаторските й усилия. През последните 4 г. президентът Владимир Путин тясно сътрудничеше със САЩ, стремейки се да реформира Русия политически и икономически и да я вкара в Световната търговска организация. Но Русия не трябва да спира дотук.

За да заздравим отношенията между САЩ и Русия ние трябва по-активно да развиваме двустранната търговия. В крайна сметка това ще спомогне за процъфтяване и безопасността на двете държави и да помогне както на Русия, така и на Америка в създаването на нови работни места. САЩ също така следва да сътрудничат с Русия като със стратегически партньор в енергийната област. Доказаните руски запаси от нефт надхвърлят 60 млрд. барела, а руските запаси от газ достигат 1700 трилиона кубически фута. И понеже ние се стремим да разнообразим източниците на потребяваната в САЩ енергия, трябва да разработим политика на стратегическо търговско партньорство с Русия.

Днес населението на Индия надхвърля 1 млрд. души. В средата на 21 век тя ще стана най-многолюдната държава в света. Като най-голямата демократична държава в света тя се сблъсква с многобройни политически и демографски проблеми, но това не засенчва нейният огромен потенциал. Американско-индийските отношения ще ни донесат ползи не само в Централна и Южна Азия, но и в други части на света. Но за да разкрият тези отношения напълно своя потенциал, правителството на Индия трябва да извърши икономическа либерализация, а също да продължи заедно с Пакистан усилията по разрешаването на конфликта в Кашмир. Нашето стратегическо сътрудничество с Индия не трябва да се развива за сметка на нашите отношения с Пакистан. За да бъдат избягнати нови конфликти и дестабилизация в региона, САЩ следва да сътрудничат и с двете държави.

През 1967 г. по страниците на нашето списание Ричард Никсън обяви за предстоящото историческо подобряване на отношенията с Китай. Без да се отказва от отхвърлянето на политиката на китайските комунисти, той отбеляза: "В дългосрочна перспектива ние трябва да върнем Китай в световната общност, но като велика и прогресивна държава, а не като епицентър на световната революция". Приемниците на Никсън на президентския пост последваха примера му и успяха да постигнат много. Сега САЩ трябва да следят Китай да не се отклони от пътя на нормализацията и стабилността. С население от почти 1.3 млрд. души и с практически неограничен потенциал Китай трябва да бъде подтикван към задълбочаване на регионалната интеграция. Той също трябва да поема по-голяма глобална отговорност.

Съединените щати и Китай невинаги и не във всичко имат съгласие. Америка трябва без притеснения да изразява безпокойството си от нарушенията на закона и на човешките права в Китай. Но нейният глас ще се чува по-добре и ще се възприема по-конструктивно в един контекст на стабилни и сигурни двустранни отношения. Търговията – главната свързваща нишка между двете ни държави – не е повод да се избягват трудни решения и да се оправдават съмнителни постъпки, а е възможност да бъдат създадени стабилни отношения, позволяващи обсъждането на всякакви въпроси.

Развитието на отношенията между Китай и САЩ ще зависят преди всичко от положението в три сфери. Първо, влиянието на Китай може да помогне за обуздаване на ядрените амбиции на Северна Корея. Особената роля на Китай с Пхенян ще му позволи да играе уникалната роля и да подтиква Северна Корея към правилни решения. Без Китай на нас ще ни бъде много сложно да влияем на Северна Корея.

Второ, Китай трябва по-активно да участва в глобалните усилия срещу разпространението на ракетните технологии и на технологиите с двойно предназначение. Наскоро китайското правителство публикува правилник за контрола върху износа на ракетни технологии, биологични вещества и технологии с двойно предназначение. Но Китай трябва неотклонно да прилага собствените си правни норми и да се стреми към по-голяма прозрачност, привличайки свои компании и свои граждани към отговорност за всякакви установени нарушения в тази област. .

Трето, САЩ подкрепят мирното регулиране на разногласията между Китайската народна република и Тайван. Засилването на икономическите връзки между КНР и острова е една от най-положителните тенденции в региона. И все пак КНР е насочил ракетите си срещу Тайван и усилва войските, насочени срещу него. Това увеличава подозренията и създава напрежение. САЩ продължават да се придържат към "политиката на един Китай", но и не се отказват от задълженията си по Закона за отношенията с Тайван. Държавният секретар Колин Пауъл добре изрази нашата позиция с думите, че "Китай може да разреши своите разногласия с Тайван по мирен път или чрез принуда. Неговият избор ще ни каже много за това каква роля той ще играе в региона и какви отношения иска да гради с нас".

"Свят, озарен от мълния"

Най-добрите лидери винаги са се отличавали с умението да се възползват от възможностите, откриващи се при кризисни ситуации. Преди 23 години президентът Джордж Буш-старши положи основите на политиката след Студената война. Постигнал съгласие от Съветския съюз за сътрудничество по иракския въпрос, Буш заяви: "Искам да се обърна тази вечер към американския народ, да сложа кръст на Студената война и да очертая новия световен ред, при който ни ще си сътрудничим".

Днес, в началото на новия век, републиканците вярват, че САЩ трябва да остават опора на хуманизма, свободата и прогреса. Те са убедени, че външната политика на САЩ, съответстваща на нашата идентичност, на нашите убеждения и жизнените ни интереси, произтича от съхраняващата се вече 200 години вяра на американците в своето предназначение. САЩ са ключов фактор за свободата, процъфтяването и мира по света. Както са казвали древните гърци преди много векове, "характерът е съдба".

В същото време ние не трябва да се поддаваме на горделивостта, която се поражда от силата, и не трябва да смятаме, че нашата мощ и нашите ресурси са безгранични.

Републиканската външна политика трябва да обедини хората вътре в страната, да помогне на Америка да намери приятели и да разшири влиянието си в чужбина заради нашия велик проект – светът да стане по-добър, по-безопасен. И такъв да го предадем на следващото поколение.